… си остава влечуго, дори на най-високото да го сложи народът. Бравос, девианте! Като доктор сигурно можеш да ми кажеш каква степен на инфантилност и умствен дефицит е да кажеш по националната телевизия, почти тропайки с крак като малоумен 3 годишен, че независимо от приет закон, ти ще си правиш каквото си искаш пък. И защо не? В нормална държава това ще ти струва мястото. Тук само те подбъзикват по телевизията.

Уважаеми срамоти и плужеци, на които плащам заплати с данъците си! Имам един въпрос. Той съвсем не касае изборите, които минаха/предстоят. Той касае нещо, което беше, е и явно ще пребъде като проблем пред вас, “избраниците” ни – фалшивите вотове.

Това, че нямате капка достойнство и гласувате с чужди карти, ясно. Не, че някой е очаквал да сте пример за достойнство, чест, доблест и прочее архаични, отдавна рудиментирали (като мозъците ви) стойности, по-мъртви от арамейския, латинския и старогръцкия, взети заедно.

Но въпрос към всички ония клетници, заедно с Огито, който май последен се кле в майце си, че ще се оттегли, ако не се пребори с проблема (и не го направи! ай, какъв сюрприз!). Защо не се направи най-логичното нещо на света: да се гласува с пръстов отпечатък. Touch screen-че, притискаш палче и готово, гласувал си. Ха да видим тогава дали някой от тия ученици на Худини с бързите пръсти ще може да направи друго, освен да ги завре отново на топло, където и без това им седят 99% от времето.

Никой не може да ме убеди, че ще е по-скъпо, или че не е възможно. И е абсолютно нефалшифицируемо. Но и никога няма да се приеме, защото ще означава край на мискинлъците им. А гарван гарвану око не вади, та камо ли своето си.

Въпросът е и друг – и към опозицията (който и цвят да я язди този сезон), и всички полит-активисти – защо това не се предложи, защо не се радуха здраво около тази система, за да бъдат принудени тези… нека насиля дефиницията – хора, да приемат това? Какъв смисъл има от това да лобираме за нещо, да агитираме и да се борим, като после 5 човека, явно обучавали се от малолетните циганки по Женския пазар, ще се развихрят и ще направят от себе си кворум с 240 души, гласувайки, както партийният бащица е отредил? Защо да си даваме зор, ако после всичко с един удар може да се фалшифицира и обезсмисли?

Първият парламент, в който ще повярвам, който няма да презирам до дъното на душата си, независимо от цвета му, който ще уважавам, независимо дали съм съгласна с решенията му, ще е този, в който се гласува честно.

Ако аз отсъствам три дни поред от работа, без да представя валиден документ, ще ме изхвърлят. Защо този закон не важи за парламентараната мърша? Как така някои сме по-тъмнозелени? Ако имаш по-важно място, на което да си, отколкото в залата, където се приемат и коментират закони, където съм те сложила и ти плащам за това, изобщо недей и се връща. Остани си на по-важното. Но не може и това в онова, и душата в рая.

Докато не бъде приета тази или друга (каква?) система, която да ми гарантира, че всичките хрантутници, които получават месечно колкото родителите ми, взети заедно, сигурно взимат за година, са си на местата – там, където моят или народният глас ги е сложил, за което им се плаща, за което са длъжни - няма да повярвам истински и със сърце на никого. Нито на тези вътре, нито на тези, дето напират да влязат.