“Бронебойни куршуми няма открити. Няма открити!”

След като ни направи за посмешище на Евровизия, човек би си помислил, че Краси Аврамов би се усетил, би преглътнал края на 15 си минути слава (толкова кратко, а толкова резилно! това си Е успех, айде смири се, Божко, молим те!) и би оставил времето да погребе своите мъртъвци (сред които и голяма доза от достойнството на всички, чули Онова Нещо, което, обратно на името си, не беше илюзия, а горчива реалност).

Но не! Той не умира! И макар да го жалеят Земя и Небо – а и всички от гилдията на психолозите, Човекът-Кряс ще ни сюрпризира с нов, още по-величествен проект, който да го обезсмърти. Знам, всички сте си мислили, като мен, че електронните медии, дигиталните записи – халал да са му, един глобален вирус и всичко ще изчезне като сън, а ние ще сме реабилитирани и ще отричаме, че това някога се е случвало. Да, ама не!

Краско ще издаде книга, момчета и момичета. Ще описва преживелиците му до Москва и обратно и ще излезе към октомври. Уточнявам, за да знаете кога да заребрите палатков лагер край любимия си книгопродавец на “Славейков”. Подробности предстои да бъдат съобщени, но аз вече имам идея как трябва да изглежда и какъв да е форматът на това издание. Краси, предоставям ти я public domain!

Заглавието ще е и заглавието на поста. Нека се види, че не си quitter, ако някой още е таял надежди. След като ще съдържа подробно цялата история, нека всичките й 4 страници, които ще я поберат, са обрамчени с твърда корица – къде, за да се брани читателят от ордите фенове, които ще искат да докопат тая Магна Харта; къде, за да си нанесе смертелен удар, след като я прочете. Това е неминуемата реакция на всичкото несправедливост, изляло се връз ненадминатия надаренец и всеки със съвест ще избере смъртта пред чувството за вина, че не е бил там, за да го брани с гола влакнеста гръд от нападките на низките души с претенции за музикални естети.

Страниците нека са термоактивни – щом притиснеш пламнало от срам чело о тях, да се появяват буквите. Инак да са само бели, като душата на твореца! И лукзозно издание – с дартс в него нека има. От него песента да звучи, но ако потребителят не улучи центъра – ще чува live ония същи сярнокисели слова на критиците, които тровеха и душата на Аврама – “Ти си срам и позор, бе!”, “Не ставаш! Спри”, “Една поне вярно да беше улучил” и т.н. Ако обаче уцели 10-ката със стреличката, крясъкът от песента ще прозвучи една идея по-истински и искрен.

След три поредни десетки, вместо мишената ще се появи ликът на Певеца, плачущ с ноти, вместо сълзи и обърнат ключ Фа, вместо уста, а дартсът ще се разпадне от самосебе си на прах, очертавайки на пода думите “Тури му пепел”.