“Четенето на чужди блогове…

… води до абсолютно занемаряване на собствения”, обезсърчено заключи Змеев, гледайки ме унило, но стоически, над бялото си фрапе.

Нямам какво друго да му кажа, освен да се съглася с него. То и да отричам, ефектът се вижда и при мен. А аз чета. Чета много, коментирам, вживявам се адски, но до собствения си блог не стигам.

Дипломирането ми се отложи – (пак) – до февруари. Аз се сетих една седмица преди това да попитам “Ама това, това и това трябва ли да включа в теоритичната част”, на което ми се каза “Ами да”, теорията ми набъбна х2 така и аз останах с перспективата или една седмица да не ям и спя, за да успея, или да отложа. Удоволствието ще ми струва една семестриална такса, а именно 120 лв., за да се явя на февруари. Правилно. Глупостта е порок, следва да се санкционира всякак, включително и финансово.

И туй то, момчета и момичета.