Много добра идея на Каладан, която, виждам, са подкрепили Пейо и Еленко, а може би и други блог-стожери. Отлична и препоръчвам.

За по-наблюдателните (и неколкократно питащите) ще обясня, че имaм свои основания засега – или изобщо – да не се присъединя. И без това напоследък не пиша, няма да е загуба, но не е това, разбира се. Хвала на премислящите и хладнокръвни блогъри, но аз не съм от тях. И понякога поствам неща, които на второ четене се усещам, че са повече лични, отколкото искам да [по]кажа от себе си. Което обикновенно осъзнавам, след като RSS-четците вече са си свършили работата. E, aко някой засече части от нещо, което после изчезва, а го е грабнало чак толкова, да се осмели и да пита – случвало се е :-).

Стига питащият да не приеме лично евентуалната възможност откровено да му кажа “Забрави, няма да ти кажа”. Но Съдбата обича смелите. Аз също :-))