ICQ – bite the dust!

Днес бях на ню-ню да съм зла. Влади обаче, който по стечение на обстоятелствата възбуди тези ми импулси, като един магьосник същи улучи момента и с вълшебна пръчица (в случая – три реплики) успя да ме усмихне пак.

Имам си ги един-двама такива, които ме докарват до а-ха, а-ха да кажа “ауууууааа, защо сте взели нощницата моя” и да последва “бум”, и ме връщат наобратно. Не са много, а и всякак ще да е по взаимно съгласие, но които са, са ми мили и скъпи, дори ако в лош момент ме улучат. Иначе ако човек не е от тях, по-добре да не се пробва, защото шансове няма, но пък ще включа един толкова любезен, усмихнат и абсолютно необратим игнор, че само подсъзнателно ще се усеща, че нещо помежду ни не е наред, но няма да дам и капка шанс да разбере какво точно, нито пространство да се пита по въпроса.

За друго ми беше думата обаче. Днешната ми злост беше по повод [сложете произволна вулгарна класификация] icq. Недъгавият клиент, ноторно известен с навика си когато си offline, да обръща всичко мило, кирилско и родно в oнези непонятни символи, изчислени да накарат Франсоа Шамполион да подскочи в екстаз и да грабне лупа и свитъци, мен ме докарваше до спазматични подскоци от съвършено друго естество. Не, че нещо ви оправдава, ако сте още с тази гнилост и зараза, но все пак нека един жест като безкраен хоризонт да сторя – нá ви много приличен конвертор (via Ники), с чиято помощ ще разчетете кой какво ви е оставил. Освен в случаите, в които видите ????????????, което няма оправяне, или поне аз не знам как.

Та самата аз, прочее, се мъчех с нещото, отказвайки да ползвам miranda поради (признавам охотно) глупавия, но основателен за мен си аргумент за дразнещото й име. Сори, но факт. Мъките ми обаче от това не намаляха и преди няколко месеца Пейо внесе светлина и смисъл в грозната шареност на icq-то, като постави въпроса ребром и 15 минути по-късно аз сияех. Буквално и преносно. Подрипвах на стола щастливо и светът беше хубав и слънчев отново за мен. Намерихме се с jabber, а после и с gajim. То пак той перфектно е обяснил защо е по-добро и как отразява личното отношение, аз само искам да добавя, че несмотря на повишеното потребление на RAM (при мен около 25 отиват на моменти), и небрежният дизайн, гледан под Прозорците, за мен си струва и не си го пускам.

Дебело държа да подчертая, че при всички други от мен опитани или при друг наблюдавани IM, системата за известяване за ново съобщение е така замислена, като да зависи ядреното куфарче от теб. И да не го пропуснеш за нищо на света. При icq то скача като минипрозорец нагоре, неприятно и неочаквано като пъпка на носа, а в най-добрият случай можеш да го сведеш до яркозлатножълто пликче, святкащо долу, башка до наситенозелената китка, символ на кю-то. Еее, то бива, бива цвят, ама… За човек като мен, който зачита дискретността, подобни крещящи начини на съобщаване бяха потискащи, още повече,че разсейват и дразнят шефа ми (но и мен също).

А gajim е чудесен! Освен изброените от Пейо предимства, той има прекрасно изчистен модел на съобщаване. При ново съобщение нежнобледожълтата крушчица, която кротко и сдържано показва онлайн статуса ви само лекичко ще трепне, като от електронен повей, и ще се превърне в бял плик с деликатна синя стрелчица нагоре, и това е. Няма да скача, да се гърчи, да блести неуместно насреща ви и да изпорти пред всички, че някой точно сега се бори за вниманието ви. Всичко се отваря в един прозорец, така че само табовете сменяш, ако си комуникираш с повече хора. Но най-вече, ако сте в диалог с някого и сте смалили долу прозореца му, полученото съобщение се заявява само с една звездичка до името на събеседника ви, без да се разлигави в бесен оранж, пляскащ ви през очите като разлятата гръд на застаряваща кючекиня в БИАД. Дискретен и деликатен! Това е той!

Дребни неща ме печелят мен – има си иконка-слънчице (като моята фавикона) за jabber-ианците онлайн. Е, зеленият гюл на icq-йци си стои, но пък когато list-а с контактите ви е отворен, ще видите новото съобщение като цветно хвърчило пред слънце – за мен дори само това стига да ме убеди. Мисълта, че някой се е сетил колко хубаво ще ми стане с хвърчилце в списъка с контакти, ме стопля и изпълва с електронна любов към виновните за това. Ако решите, можете да накажете зеленоцветните и да изключите транспорта им, което преди време обсъждахме като мярка с Лина и Бачийски, а тя май и на дело привежда. Можете да си направите собствен цветови дизайн, която аз направих веднага, защото опциите ви са каквито се сетите, а не ограничени до мазен плъзгач в диапазона синьо-зелено-лиляво, който освен това сменя всичко наред и ви отнема всякакъв порив за индивидуалност и собствено разпределение.

Още много мога да ви убеждавам колко повече си струва очаквано добрата комбинация от gajim+jabber, но се отплеснах, защото исках само да споделя, как днес, след 10-тина влудяващи (ме) минути борба с гнъсното кю, Влади каза вълшебните думи:

влади: готово
влади: разкарах го
влади: дишай спокойно:)

Това е приятел!

Е, въздъхнах му аз, по-добре miranda, отколкото кю. Не, добавих си после наум. По-добре димни кръгчета и пощенски гълъби, отколкото кю. И руни. И там-тами. Anything, както биха казали братята руси, ако , разбира се, говореха английски. Аз само мога да заключа – ако не сте, опитайте. Дали и вие като мен ще обикнете същата комбинация не знам, но да се върнете към кю е теоритично.