Току-що във филма, който гледах, младеж заяви на девойката си “избирай – “нас” или Х”. И се много озадачих.
Да зарежем моралния контекст, дайте да се съсредоточим на чисто практическата страна на този така популярен търговски похват.
“Нас” очевидно е факт към момента на разговора. Ако избере Х (каквото и да е то), губи “нас”-ът (за чиято съмнителна стойност няма да говорим). Въпросът е, какво печели (т.е. получава), ако се откаже от (т.е. даде) Х? “Нас” не е отговор, защото е вече наличен авоар към момента на пазарлъка. Защото, ако трябва да дадеш нещо, за да запазиш статукво, значи зле си си направил сметките to begin with. По идея би трябвало да се работи за прогрес, не за стагнация (поради липса на икономически познания, с които да измъкна друга дума, но нека не буквоедим). И да, думата е стагнация, а не стабилност, защото стабилността предполага да не печелиш, но и да не губиш; стагнацията е тогава, когато жертваш ресурси, за да запазиш статукво. Тичаш, за да останеш на същото място.
Логичният въпрос, в отговор на горната дилема, би трябвало да е “И какво ще получа, ако дам X?”
И ако човекът, който поначало те е тласнал в тоя съвсем феодален пазарлък внезапно – и възмутено – почне да апелира към не друго, а морално-релативистичната стойност на статуквото “нас” като авоар, отговорът е повече от ясен от самосебе си.
Длъжна съм да призная, че никога не ми се е случвала подобна дилема, вероятно защото много се старая около мен няма подобен род хора, или пък защото давам достатъчно ясен сигнал, че човекът, който реши да ме изнудва със себе си по подобен недостоен начин, ще излети от живота ми със свръхзвукова скорост преди още да е довършил шантажната си пледоария. Но съм видяла много и различни такива изнудвания на хора около мен. И нито едно, което да е завършило добре.
Причината, освен в базисната недостойност на акта е, че сметката не излиза. А ако си поставил нещата на икономическа постеля, следва да можеш да засрещнеш преговорите, както подобава – Божието – Богу, Кесаревото – Кесарю. Ако си прилъгал някой да отстъпи, подплати пировата си победа с нещо, което да е цената на жертвата. Защото запазването на статуквото не е и никога няма да е достатъчна цена. Не и в дългосрочен план.
Има една много подходяща фраза: short term paradise – long term hell.
И още – в търговия се встъпва, ако имаш самочувствие да поискаш цената за стоката, която ти се дава, или която даваш. Ако нямаш, няма полза после да се жалиш колко несправедливо са те одръстили. Човек, който е страна в сделката, защитава своите интереси. Ако позволиш връзката ти да се превърне в това, не очаквай милост, а влез в тона. Търговията не е поле за мекушави, нито за романтици. Но е лобно място за наивници. Ако нямаш топки (или желание) за бизнес, имай акъл да се откажеш от сделката.
Или от бизнес-партньора.