Днес седя и превеждам ли, превеждам някакъв правен договор, досущ като в добрите стари времена, само дето сега не става дума за ФИДИК или имоти, а за радиоразпръскване. Зад мен Венци и Дориан стоят, говорят си и ме държат под око.

В един момент и двамата млъкнаха и застанаха над главата ми, говорейки един през друг:

- Много наведена седиш.
- Съвсем ще ти отидат очите.
- И стойката ти е съвсем изкривена.
- И без това се привеждаш, значи трябва да вдигнем монитора малко.
- Така и така компютрите ни са хоризонтални…
- … дай направо да го сложим отгоре.
- Не, не, стани, премести се за малко.

И ме вдигнаха, изпоразместиха монитора, компютъра, омотаха ме в кабели, наместиха го на оптимална височина, за да не залягам над бюрото и накрая, доволни и леко прашни, светнаха насреща ми:

- Харесва ли ти така?

А аз стоях, гледах ги и ми беше топло и хубаво.

- Да, – усмихнах се и аз. – Много ми харесва така.