Archive: June, 2008

Ден на Таткото

15 June 2008 @ 19:48 · алекс · радостно

Всички знаем кога е празникът на най-важната жена в живота ни – 8 март. Освен като ден на майката у нас, датата е предимно известна като Международен Ден на Жената. У нас, и на Майката.

А на таткото? Цял живот се питам, а и нашите не ми дадоха никога смислено обяснение. Предложените от тях през смях (“така и така най-тежката работа се отнася от жените” [мама] и “защото само майчето е сигурна, че е наистина майката” [татко]) отхвърлих като забавни, но нищонеобясняващи. И как така точно в патриархално общество като нашето да няма точно този ден? Някой да има идея?

По света, все пак, такъв ден има. И е днес. В повечето страни, а най-интересното е, че и ние сме споменати, като празнуващи днес (или на 21.06, не става много ясно). Аз нямам това впечатление. Никой не ме дърпа, за да ми продаде картичка и цветенце (или гедоре, като по-функционално за обекта), които да подаря. Лошо, Седларов. И несправедливо.

Честит Ден на Бащата на всички татковци!

3 коментара

Гууфин’ араунд

06 June 2008 @ 15:45 · алекс · приятели, смях

[15:01:08] xxx: последен въпрост – лаптоп имаш ли с тебе?
[15:03:14] aleks: тцъ
[15:03:23] aleks: искаш да ида да си го взема?
[15:03:26] xxx: не
[15:03:31] aleks: шуър?
[15:04:07] xxx: геч`йоу бът хиъ ес фест ез ю кен плиз, но тайм фоо пикин ъп енитин
[15:04:23] aleks: м’кей
[15:04:27] xxx: ен дис из май ню февърит уей ъф чатин
[15:04:40] xxx: дис кен би а прити гуд сайфър ту
[15:05:08] aleks: дис кен мостли би а вери ъбнокшъс уей ъф къмюникейтинг
[15:05:14] xxx: нау айм гоин ту клийн май фийт къз деър смели
[15:05:43] aleks: гоу, сокс, гоу
[15:05:50] aleks: енд сий я суун
[15:05:57] xxx: соу айм ауей фром май деск, енд итс а плежър ту ноу дет съмуан из пейинг фор ю ту клийн йоо фийт уен ю`р он шифт
[15:06:40] aleks: ю’р лъки
[15:07:01] xxx: /сингин/ аааай шуд би соу лъки, лъъки лъки лъки
[15:07:51] aleks: ю шуд мостли би уошинг йор фийт
[15:08:14] xxx: иф ай куд ай ууд, бът дерс ноу уей
[15:16:05] xxx: бай дъ уей, иф ай хед ъ блог, ай ууд блог дис
[15:16:11] xxx: ор мейби нот
[15:17:26] aleks: уит ъ тайтъл “гууфин’ араунд”
[15:18:41] aleks: ди онли рийзън дет стопс ми ис дъ факт дет йор емплойърс кен (лий?) аксес май блог туу
[15:19:05] aleks: бът ай кен (лий??) мейк йор партс анонимъс
[15:19:25] xxx: ноу уей, хоузей… енд ю кен маск май нъмба:)
[15:19:33] xxx: дерс но нийд фор риъл неймз
[15:19:43] xxx: екзактлий
[15:20:05] aleks: йор намбър ис нот шоун, уот до ю тинк ай’м юзин?
[15:20:43] aleks: ит’с нот айсийкю
[15:20:59] xxx: ай донт ноу уат юр юзин – коук мейби, ту кийп ю енерджайзд ол дей
[15:21:05] xxx: енд ол ъф дъ найт
[15:21:24] xxx: бът дон`т форгет дет фект – кент гет хър бек… коукейн
[15:22:35] aleks: май дръг ис дъ биг АР – РОК енд РЕЙДИО
[15:23:07] xxx: окей, айм ливин ю ту уърк, къз адъруайз ю`лл би лейт
[15:23:15] xxx: ай ноу юууу:)
[15:24:36] aleks: ю ду, индийд
[15:35:25] aleks: бай дъ уей, дъ моор ай луук ет ит, дъ уърс бот ауър аксентс саунд, ю ноу.

4 коментара

Lord of the dance

03 June 2008 @ 21:18 · алекс · емоции, мисли, музика

Сега си идвам от представлението и най-отговорно мога да заявя, че е вероятно най-красивото нещо, което съм виждала в живота си. Включвам и балетите, които съм изгледала, предимно защото тук има енергия, която в нищо друго подобно не успях да усетя. А аз обичам да ми подскача сърцето. Да ми настръхва кожата. Да ми се разтегли лицето от усмихване. И всичко това ми се случи тази привечер.

Не ще да е било само на мен, защото крясъците на публиката бяха като на стадион, не на кротка зала 1 на НДК-ато на културата.

И се замислих колко красиво и естествено беше това, което се виждаше на сцената – как двете начала се срещнаха и сляха. И не визирам доброто и злото, а момичетата и момчетата. И без ни една дума показаха как трябва да е – когато двете, които не могат едно без друго, се срещнат и сборът им стане по-голям от сумата на двете по отделно. Без да се опитват да се надмогнат, без да се подтискат едно друго, без да има нужда нищо да се доказва – какво? на кого? – нищо да се огъне, за да може друго да чупи стойки.

Мисля, ако повече хора да ходеха на танци заедно, когато са заедно, всичко по-инак щеше да изглежда и да е много по-очевидно. Колко сме равни и близки най-вече.

2 коментара

Not Always Right

02 June 2008 @ 03:46 · алекс · смях

От няколко часа не мога да се откъсна от това място, кискам се като кокотка в малките часове на нощта. За да добиете представа колко ми допадна, ще споделя, че си направих отделна папка в Bookmarks за постовете в него, а за обща илюстрация ще припомня grouphug, но това тук е само за смешки, не за драми. Или пък ще гледате по различен начин на края на предното изречение, ако прекарате малко време там.

И понеже подобни на някои от тези случаи съм видяла и чула самата аз, знам, че не е шега и ооо, да, this is for REALZZZ. Да взема да намеря малко време (по-скоро да проверя дали не съм писала вече за това и да се повторя. Само това остава, хем пиша рядко, хем да се дублирам), ще опиша и своя опит с подобна ситуация. Засега обаче се насладете на онези, които другим са се случили:

NotAlwaysRight

1 коментар