Тази седмица
се нуждая спешно
да ме погледнеш
и да ме римуваш с нещо.12.09.2007 г.
————————————–
Всеки, предполагам, си има едни такива моменти, в които адът отваря врати и пред вашата, съдбата на библейския Йов ви се струва дребнава дори да се спомене. Моята такава беше, която измина. По идея основният ми принцип в такива моменти е “no apologies. no regrets”, но ми се ще поне explanation да има. Най-малкото, защото разни хора ме търсиха, а аз не се заявявах – нещо, което по принцип не правя. Истината обаче беше, че имах ресурс (от всякакво естество) само за двама човека. Единият наяве – защото нямах друг шанс да видя Тони; другият телефонно, защото, все пак, и аз душа нося. Нека само спомена, че сред кофти тайминга се оказа и срещата за 10-годишнината от завършването ни, а всеки, който поне веднъж ме е чувал да говоря с любовен блясък в очите за любимия клас, ще разбере какво значи това (и които ми пратиха по някое време смс “Sashe, zwanni, ako mojesh, mnogo ni lipswash na wsichki. Ot 11 “w” klas.”).
И хайде сега с усмивка и на работа, че то не чака :-)