Archive: September, 2007

Бележка под черта

Тази седмица
се нуждая спешно
да ме погледнеш
и да ме римуваш с нещо.

12.09.2007 г.

————————————–

Всеки, предполагам, си има едни такива моменти, в които адът отваря врати и пред вашата, съдбата на библейския Йов ви се струва дребнава дори да се спомене. Моята такава беше, която измина. По идея основният ми принцип в такива моменти е “no apologies. no regrets”, но ми се ще поне explanation да има. Най-малкото, защото разни хора ме търсиха, а аз не се заявявах – нещо, което по принцип не правя. Истината обаче беше, че имах ресурс (от всякакво естество) само за двама човека. Единият наяве – защото нямах друг шанс да видя Тони; другият телефонно, защото, все пак, и аз душа нося. Нека само спомена, че сред кофти тайминга се оказа и срещата за 10-годишнината от завършването ни, а всеки, който поне веднъж ме е чувал да говоря с любовен блясък в очите за любимия клас, ще разбере какво значи това (и които ми пратиха по някое време смс “Sashe, zwanni, ako mojesh, mnogo ni lipswash na wsichki. Ot 11 “w” klas.”).

И хайде сега с усмивка и на работа, че то не чака :-)

Среднощни прозрения

Вече знам защо Мировянският Стратег е толкова успешен. Осъзнавам го след всяко негово интервю или изказване. Ми той е е един футболен Йода. Него врагът просто не може да го разбере какво казва, камо ли да схване какво планира. На мен ми е нужна пряка транслация, когато го слушам, за да схвана каква мъдра притча е родил този път.

~~~~~~~~~~~~~~~~

За друго не знам дали имам способности, но мисля, че много би ме бивало за призрак. Ако е вярно, че се мотат безпокойно насам-натам, правейки постоянно и повтарящо се най-характерното, с което са били познати приживе, то аз бих била един бродещ дух, който току ще се появява, където най-малко го сееш и ще изкънтява в гръмовен пристъп на смях. Ако си сложа и някой модерен скин, примерно да си нося главата под мишница, или пък да замерям жертвите си с очните си ябълки, съвсем би ми се получило.