Туитнах, но и тук да питам – някой да знае за сайт, който симулира прически? Да си ъплоуднеш снимката и да цъкаш на “view this one”, за да ти се чучне отгоре дадена прическа и да разгледаш каква убост би бил, ако се подрежеш по един или друг начин? Много ще съм благодарна за всякакви идеи.
Archive: August, 2007
Искам някак, някой, тук, в нашата страна, от нашите артисти с име, да направи най-сетне нещо красиво и истинско, стига само нафукани глупотевини с претенции за стил и coolnes, че и за различност, дето все някой не ги разбира, не ги оценява, не им е дорасъл до гения. Иначе – мнения много, претенции – още повече, че и дори малки смешни бурички в чашка за уринална проба. Красивото е красиво затова, защото успява да надскочи естетическата категория и да я превърне в човешка. Или го можеш, или не -
[Companionist by Jarrah Gurrie]
И толкоз.
А, и добре заварили, мили трудови хора :-)
… на Pink Floyd на макс и loop. Щастливо ми е. След 3 часа тръгвам към морето. В мозъка ми има толкова ендорфини, допамин, серотонин и феромони, че мога да блокирам сензорите на поне няколко биологични вида.
Нямам идея дали е от музиката или пътуването. Мисля и двете да ги поемам по всеки начин на макс следващите 10тина дни, пък да видим. На кого си напомням? А, да. На оная от мишките, която умряла, докато натискала нон стоп лоста на удоволствието. И накрая умряла от глад, но искате ли да се обзаложим, че си е мислела “По дяволите, струваше си”, или каквото си казват мишките, когато умират в множествен оргазъм.
Аз често съм споменавала, че обичам този град, а сега виждам златна възможност за целокупна България да се изнесе натам, че дори и да живее нашироко. Нели Огнянова сподели информацията – нюйоркските власти обмислят да забранят думата “bitch”. Като си спомня макар и краткия си, но наситен с преживявания престой там… значи за нула време, поголовно, нюйоркчани ще изповлязат в затвора. Трайно, поради рецидиви, при това.
Тук е моментът да се сурнем ние натам, като едни гадарински свине, пък когато мине време и властите научат за “мамата”, ще му мислим.
Не, че не се радвам на връщането на медиците ни в България. И не ми минава през ум, че да им се дарят апартаменти, пожизнени пенсии и какво ли не още е нередно – не е като да може да им върне, каквото им е взето, поне да облекчи малко. Но ми е много трудно да заликувам. Признавам си.