Archive: July, 2007

Оле Затвори Ушички

30 July 2007 @ 05:44 · алекс · дневни

Имам съсед, чието хъркане достига толкова впечатляващи децибели, че го чувам, как величествено се разлива из междублоковото пространство, дори когато слушам някой филм. На компютъра. Със слушалки.

Впечатлявам се от жена му обаче. Винаги съм си мислила, какъв ужас би било човекът до мен да хърка. Аз не мога да спя на хъркане – не мога да мигна дори. И на музика не обичам да спя, нито на включен телевизор. Абе, ако ще спим, дай поне да е тихо. Аз и като малка не мирясвах от прочитане не приказка – няма начин да заспя, щом има сюжет и линия, която да следя (и за която да питам).

Помня, че мама веднъж се зачуди, като видя, че чета упорито всеки материал по темата и ми казва: “Че ти нали не хъркаш, за какво ти е?” И аз, много загрижена, й отговарям: “Аз не, но ако един ден мъжът ми хърка, или ще спре, или ще се разведем!” Ще да съм била на 12 или 13.

А аз спя тихо. Не точно спокойно, защото сънувам много, но откъм звуковъзпроизвеждане – тихо. Навремето, когато с кака споделяхме обща стая, ми беше нужно време да свикна дори със звука на дишането й (обичаен диалог, след час опити да заспим: “Александро, престани да се въртиш! Намери място на тая циганска пепел и мирясай поне за малко” И още по-злостно изсъскания отговор “Нямаше да съм все още въртяща се в леглото и будна, ако не дишаше така силно.” Възмутено “Ми жив човек съм – дишам!” Още по-възмутено “И аз съм жива – мърдам!” И така, докато не разтоварим малко енергия и заспим, все пак). Моето почти не се чува, като спя. Значи, имам моралното право да изисквам покой в отговор!

Но как да пледирам пред съседа – никой не знае. Тя жена му го търпи… не, чакай… цели два блока го търпят – аз не мога… Бетер вица със съдията по онова бракоразводно дело.

4 коментара

Походът

20 July 2007 @ 02:36 · алекс · дневни, позиция

Много беше приятно. Като изключим, че с моето работно време и местоположение успях да стигнa колкото за последните 20тина минути. И да изпеем химна. Пред най-големия ни храм. Не съм най-религиозният човек на света, но някак ми се свързаха нещата много леко и хубаво. И в главата, и в сърцето.

Довечера

19 July 2007 @ 14:49 · алекс · дневни, позиция

И аз, макар и съвсем в телеграфен стил, защото останалите всичко си казаха.

Днес, София, НДК, 19:00 – протест срещу погубването на нашата природа и опитите да бъдем накарани да мълчим от МВР и ГДБОП.

Както вече се писа, не се поддавайте на никакви провокации – посочвайте ги на полицията, нека те им берат грижите. За това им се плаща. Пейо каза, и аз да повторя – носете си фотоапарати, така никой няма да може после да прави свободни съчинения.

Аз няма как да успея навреме по обясними причини, но се надявам да хвана хората в движение някъде по маршрута.

Правата ни

17 July 2007 @ 15:56 · алекс · дневни, позиция

Оригинален източник: http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?t=7441, Иван Иванов

1. Научете изрядно правата Ви според българската Конституция и според конвенциите за присъединяването на България към Съвета на Европа и към Европейския съюз с превес над българските закони.

2. Разучете как точно трябва да изглежда и какво точно трябва да включва според Наказателно-процесуалния кодекс призовка за явяване при всяка от безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други. При непълна призовка изпращайте до съответната власт с препоръчано писмо с обратна разписка, че не ще се явите поради незаконосъобразно призоваване.

3. Никога не се явявайте пред безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други без подходящ защитник според чл. 56 от Конституцията – той не Ви е необходим само за защита, а и за свидетел какво правят или не правят служители на съответната власт при явяването Ви пред нея.

4. При целесъобразност и обществена значимост известявайте предварително подходящи правозащитни организации и журналисти за предстоящо Ви явяване пред пред някоя от безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други.

5. Никога не приемайте да разговаряте с който и да е служител на безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други без той предварително да се е легитимирал пред Вас със служебна легитимация със снимка и без Вие предварително да сте записал точното му и пълно име и длъжност според легитимацията му.

6. Никога не приемайте провеждане на среща с безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други без водене на протокол с копие и за Вас – в случай на отказ възложете на Вашия защитник да води протокол и водете разговора така, че той да има възможност да записва всичко.

7. Никога не приемайте устни изисквания или покани за Ваши действия, като например подписване на предупредителен протокол, а изисквайте да бъдете поканен писмено с посочване на законното основание и с името, длъжността и подписа на изискващия.

8. На всяко отправено към Вас твърдение или изискване от страна на служители на безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други винаги изисквайте точно посочване на законните им основания според чл. 4, ал. 1 от Конституцията за твърдяното или изискваното – име на конвенция, закон, член, алинея, точка и цитиране на приложимия им текст.

9. Имайте винаги предвид, че според чл. 5, ал. 1, 2 и 4 Конституцията автоматично отменя (без да е необходимо решение на Конституционния съд) всеки противоречащ й обикновен български закон или разпоредба и че ратифицирана от България международна конвенция автоматично отменя всеки противоречащ й български закон, включително и Конституцията и че че властите според чл. 58, ал. 1 от Конституцията са задължени да спазват тези конституционни правила.

10. Отказвайте да подписвате каквито и да са документи, ако не получите предварително Ваше копие от тях.

11. Изисквайте предоставянето на копие от всеки засягащ Ви документ у съответната власт, който не е обявен по законния ред за държавна тайна.

12. Не се плашете на безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други – те са под същите закони и отговорност, под които сте и Вие.

13. Поддържайте винаги стриктна официална формална дистанция спрямо служителите на безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други и не се поддавайте към разговори “Да си поговорим от сърце и по мъжки …”.

Гласовете ни чуват

17 July 2007 @ 01:56 · алекс · блах!, позиция, свободна култура

Не вярвам някой да разчита на мен да му кажа новината – блогърите сме престъпници, достойни за подробно следене и проучване. Нашият cappo di tutti cappi – Мишел Бозгунов. Време беше, от кога подронваме тая държава и нейната сигурност – как досега никой не предприе нещо смилено, не ни накара да млъкнем и спрем да заплашваме със съществуването си реда и спокойствието на мирното население? Хем е знайно, че сме черни, селски влечуги…

(Тук искам да се отклоня. Радва ме как е милостива паметта на уважавания “журналист”, която учтиво му е спестила спомена от черните и нацепени пети на дядо му, или не по-малко черните и напукани ръце на баба му. Същите, които са оставили себе си по нивите, докато са аргатували, за да изхранят и изучат баща му или майка му, та да могат те да дойдат сега в големия град и да го родят там, дето той ще отрасне със справедливо отвращение и презрение към корена си. Примерно, разбира се. Кой знае, може и да е наследник на някой дворянски род. Също примерно.
Та за г-н Зюмбюлев, като благодарност, че допринася да си изясня подробностите около объркания си Аз-образ, нека цитирам любимия си Мопасан. Разказът е “Пиеро”:

Госпожа Льофевр беше селска дама, вдовица, една от ония полуселянки с панделки и шапки с къдри, от ония хора, които говорят неправилно, държат се важно пред хората и под смешната си натруфена външност крият скотска душа, както крият грубите си червени ръце в кремави ръкавици.

Защо, о господин Зюмбюле, се сещам за Вас, четейки това? Не знам, не знам… Вероятно простият ми, гейски, селски и потиснат ум и личност не е бил избутан от еволюцията да прозре отговора. Вие обаче, като далеч по-фин и втасал душевно и духовно човек, сигурна съм, лесно ще се сетите.)

Но стига за това. До днес следях случая на Мишел и не можех да определя какви точно са чувствата ми по повод това. Първо, в мен гръмна гняв, който никой по-добре и ярко от Йовко не можеше да вербализира. И му благодаря, защото някак му се удава да остане на ниво, когато е бесен. Антония и Валери дават списъци на останлите, които вече се изказаха – вижте и прочетете, ако някой ви е убегнал.

има още »

4 коментара

Смъртни грехове

13 July 2007 @ 04:46 · алекс · дневни, смях


Алчност: Много слабо
 
Лакомия: Средно
 
Гняв: Средно
 
Леност: Слабо
 
Завист: Много слабо
 
Сладострастие: Високо
 
Гордост: Средно
 

Е-е-е, ама пък поне нито съм завистлива, нито алчна, нито прекалено мързелива. Не съм чак толкова лоша сделка, значи.

2 коментара

Свят голям, хора всякакви

13 July 2007 @ 04:05 · алекс · дневни, емоции

Понякога, ей така, без видима причина, ми се приисква да се рея из блози, които никога повече няма да посетя. Най-близкият до сърцето ми начин да го направя е като отида на някой блог, който е на неособено любимата ми blogger платформа. И от там цъкам на “Следващ блог”. И тук – гъбка, там – гъбка, докато ми писне. Понякога тези пътешествия са скучни, понякога попадам на интересни неща.

Например млад (24 г.) самотен татко-рейнджър, който в този момент е на мисия и пита за съвети за детенцето си, които да приложи, като се прибере. Жена му го зарязала, току преди мисията, на която бил сега. И сега той беше в тотално чудене (и минорни разсъждения за женската природа) как ще я карат със синчето.

Или мами, прилагащи кой знае защо плашещата ме ситема на home schooling. Всичките бяха с едни сладки и цветни блози, просто усетих как едновременно получих хипергликемия и сенна хрема. И всичките бяха домакини, пишеха за готвене, учене и чистене като побъркани. И имаха поне по 3 деца. Зловещо.

Или младото семейство на някакъв проповедник-староверец, и той и жената на по около 23-25, живеещи и отглеждащи децата си в къща в планинско село из дивите щати на Америка. Нямат топла вода, топлят си на огън. Тя е религиозна, но това не й пречи да е зелена активистка и запален стрелец. Разказваше какво може да се ползва вместо шампоан; с какво да се мие тялото вместо със сапун; с какво да се грижиш за децата си вместо химиите в бебешките козметики, а също така даваше и набор от правила и методи за интимната хигиена, които й спестяват всякаква нужда от гинеколог.

Или изтрещял тийнейджър-сатанист на 15, който беше постнал няколко начина да направиш проклятие, една рецепта за самоделна бомба, няколко рецепти за (според него) не толкова лесно проследими в кръвта отрови, от които със сигурност много да боли, като умира жертвата, а също така и ведро обещание, че ако директорът изпълни заканата си и го изключи, ще запали училището. То дори не беше заплаха, само спокоен и обмислен план.

Или пък, както току що, научих как да си охладя безалкохолно в метално кенче – само за 2 минути. Хващаш малко легенче или съдина, пълниш до средата с лед и вода, добавяш и шепа сол, разбъркваш и слагаш кенчетата вътре. И пак поразбъркваш. След 2 минути са готови за консумация. Проста термодинамика, обясняваше пичът.

И така нататък.

Няма нищо по-интересно от докосвания с хората. Много обичам.

3 коментара