Б.Б. внася нов и свеж полъх в иначе скучната и тъпа стилистика на предизборните дебати. Опитах да послушам Яни Янев, но само като го чух как обяснява да гласувам с бюлетина ‘нам си коя “не само за медиците ни в Либия, но и за 1,5 млн. българи в чужбина”, смених канала. Колкото да попадна на Софиянски, от чиято физиономия само дето не се отцеждаше лойчица. Софиянски знае как, а? Отлично знам какво и колко може, разказа ми го човек, който е бил свидетел.
А бат’ Бойко говори с цял площад така, сякаш е на двора и говори със съседа си. Като Хитлер, но без хистеричните нюанси в поведението, които го правят толкова непопулярен в очите на всеки, който е с ума си. Пловдивчани, дружелюбни и лишени от тесногръдие хора, топло го приветстваха. А той им върна по най-сигурния начин, когато искаш някой да те хареса и запомни с хубаво – разсмиваше ги. Дали с леко тромавия си хумор, дали като заявяваше, че ще набие този или онзи, но на хората явно им беше благо. И правилно, за 17 години се наслушахме на стандартни и плоски изказвания, абортирани от смисъл и пълнеж. Какво ми дреме и какво ми говори общото и мъгляво “Ще отстояваме националния интерес в Европа”, след като знам, че който и да изберем, ще е послушна подложка на останалите? Я колко по-убедително ми стои “Ако Доган ми дойде, ще ми стане на соколи”. Просто, ясно и конкретно.
Късно се сетих да запиша, но ето само два от бисерите. Уви, без гласа и осанката, без оня поглед и интонация, това са само бледи бележки, но проявете въображение:
За Юли Асланов:
“Мен ме разбирали хората, защото съм бил прост. Хората прости, аз прост и затова. А той и Станишев, понеже много умни, никой не ги разбира. Той ви нарича “неориентиран електорат”. Е, как се ориентирахте до тоя амфитеатър, бе, по тия камънаци?…”
За Доган, който го нарекъл “мухльо” зад гърба му:
“Орел ли е, сокол ли е, не знам, но ако дойде да ми го каже лично, такова летене ще падне, че не ми се мисли…”
Жалко, че беше кратко, тамън ми се стори, че набра скорост.