На толкова става блогът днес.

Истинска любовна връзка сме с него. И втората година, както подобава на всяка двойка, е по-бурна. Но все още сме заедно, а за мен това е същественото.

И аз, както няколко човека вече направиха, ще съм благодарна, ако някой от вас минава от тук от скоро и не сме се запознали дори чрез коментари, да ми драсне два-три реда. Много ми е интересно дали наистина има хора, които са ме намерили от скоро, защото в последната година не пишех много и със сигурност не е било същото, както преди.

Целият този преамбюл, за да благодаря на всички, които споделят нещата, които ми се случват и намират това достатъчно значимо, за да си дадат труда да коментират или да ми пишат. Дразня си се, че го казвам само от година на година, а може би трябва по-често, но наистина много ми е хубаво, когато някой взима отношение към това, което съм написала. Определено моите постове не са толкова диалогични, колкото трябва, но така ми идват и затова благодаря на онези, които пренебрегват това и въпреки всичко коментират.

Дали тук, или на aleks [at] dreamkeeper.eu, ще се радвам да ми пишете и да ми разкажете [поне малко] и за себе си.