Archive: March, 2007

Казус

ОК, ето го: представете си, че някой, когото истински обичате, който има огромно влияние и значение за вас, чието влияние се простира до там, че бихте повлиявали решенията за живота си от него, и комуто, в този смисъл, вярвате безрезервно, започне да ви залага капани. Не казва какво точно иска, не играе честно, а просто ви поставя в ситуации, в които да сте провокирани да правите неща, които той, потенцално, не би одобрил. И го прави само, за да тества дали ще се издъните. Ако го направите, вместо и той има вина, за това, че е направил тоя set up, да изкарва вас виновни, че не сте се справили. Фактът, че ситуацята в този си вид следва да е синтетика и без идеята за теста не би и възникнала, навежда на мисълта, че всичко е било жива постановка. Която, де факто, не доказва нищо, защото дори да сте направили нещо при дадените обстоятелства, те не са възникнали нормално, а са били подставени. Ако да биха възникнали нормално, вероятно би било в друг контекст и кой знае каква би била реакцията ви.

Ерго: резултатът не е представителен, нито валиден, нито надежден, по нито един показател.

Мисълта ми е – как бихте се почувствали? Ако някой, припомням, комуто вярвате с цената на живота си, ви погоди този номер? Сериозно подозирам, че всеки, който има поне капка достойнство, би се отвърнал погнусен от подобна злоупотреба с него. Това си е изнасилване – психическо и емоционално, морално и ментално – по всички параграфи, ако не на закона, то поне на морала. Дали бихте приели такъм човек обратно в сърцето си?

Така. Е, хайде сега ми обяснете, как милиарди хора, като едни овце, на въпроса “Защо тогава Бог ми е дал тази възможност, ако сега ми казваш, че е грях в очите Му да я приема”, дават малоумния аргумент “Ами дал ти я е само, за да тества волята ти да устояваш на изкушенията?” Честно! Ако човек ви даде възможност, после ви каже “Но не я вземай”, след което ви я натика в ръцете, а после беснее, че сте я взели, бихте го помислили за психично болен и не без основание.

Но ако Бог го прави, значи е правилно? WTF? Това ако не е двоен стандарт, здраве му кажи. И не знам за Бога на другите, но моят не е подъл лицемер, който залага капани сам, за да види как ще се справя с нещо, което без да ми е заложено не би и възникнало. Моят няма двоен аршин, с който да мери зелените и по-тъмнозелените.

И тук не става дума за крадци, убийци и вся остальная сволоч. Пеня се по повод последните глупости, които четох из разни места по повод “модерни” теми, като почнем от абортите и стигнем до хомосексуализма. И разни полуидиоти, които в безсилието и хейтърството си нямат друг аргумент, освен да набутват Бог в аргументацията си.

Нарича се свободен избор, малоумници! И ни е даден от същия тоя Бог, който се черви от срам, че го изкарвате подъл интригант, който си няма друга работа, освен да играе на “прецакай другарчето”. Моят поне има морала да се изчерви от това. Ако вашият го няма, значи неговите игрички не ме вълнуват. А вашето се нарича проекция. И е жалко.

Но то… какъвто човек, такъв и Богът му.

Надо же!

Трактор мчался по полю, слегка попахивая…

Летом мы с пацанами ходили в поход с ночевкой, и с собой взяли только необходимое: картошку, палатку и Марию Ивановну.

Умер М.Ю.Лермонтов на Кавказе, но любил он его не поэтому!

Плюшкин навалил у себя в углу целую кучу и каждый день туда подкладывал.

Ленский вышел на дуэль в панталонах. Они разошлись и раздался выстрел.

Дантес не стоил выеденного яйца Пушкина.

Во двор въехали две лошади. Это были сыновья Тараса Бульбы.

има още »

Само един от начините…

… някой да ти покаже, че те обича и мисли за теб:

[11:05:29] пипи: Zdravei, liubima! dnes si mislih za teb :-) popadnah v edno takova za byrzo hranene na Patriarha, tochno sreshtu barierata na Notariata s mnogo vkusni gozbi – kato Trops, no mnogo po-chisto i uiutno. Imashe i postni manji ;-) Nadgledai go :-)

Дано прекрасната Пипи помогне и на други постници като мен :-).

Пфуй!

Готова съм да се закълна, че в проклетия блог се е вселил дух. Тъжен и мълчалив дух. Идея нямам защо е толкова минорен.

Дух, да си знаеш, казвам ти го като приятел, макар да си се затъкнал някъде, където никой не те е канил и не те иска:

Махни се. Дразниш.

неСреща

И ще ти звънна.

Ей така,
без повод и причина.

Ще се усмихна, сякаш нищо,
ще питам как минават дните,
ще те накарам да се смееш,
да се шегуваш,
да те задъхам с новини
и клюки,
и истории,
и няма да ти дам дори секунда
да се усетиш
колко мразя
новини
и клюки,
и истории.

Ще те накарам да се видм,
сякаш все сама съм чакала да питаш,
да поискаш,
да се сетиш.
Сякаш не си правил нито опит,
нито намек,
нито гневен коментар.

Ще седна на нашата маса,
в ъгъла,
на дивана,
до прозореца.
Ще подраня, от гузност.
Ще закъснееш, от гняв.
И двете несъзнати.
И двете нетипични.
И от двете боли.

Ще седнеш срещу мен.
Ще заговориш.
Ще ми разкажеш всичко.
Лошо и добро,
горд или засрамен.
Без уговорки,
преамбюл
и лубрикант.

Ще се направиш,
че не забелязваш
как всеки път трепвам
като от удар,
като от полъх,
като от острие,
когато ме погледнеш.

Ще се опитам да преглътна
някак
мисълта,
че да ме стигнеш е по-важно
от скоростния ти комфорт.
И да те стигна ще си струва
и грубото нахлуване,
и острото претриване,
и мускулните болки в чувствата,
и синините в мисълта.

Ще се опитам да откликна.
И да ти върна същото.
Ще заговоря. Ще започна.
Ще насиля случките,
ще разтворя гневно коленете им,
ще се опитам теб да вкарам в тях,
или обратното.
Което влезе.

Ще позволят насилието.
Ще пуснат и мене, и теб.
Ще ме оставят да вилнея,
да удрям,
да вкарам грубо пръсти
в подробностите,
фините детайли,
дребните нюанси.
Ще позволят да ги одраскам с нокти,
привидно не-случайно.

Ще прокървят покорно,
ще останат на показ,
дори няма
да посегнат с ръка,
да направят усилие,
да покрият голотата
и раните си.

Ще оставят открити слабините,
но не и лицето си.
Всеки път,
когато го правя,
те постъпват
като жертва на насилник.
Дават, което смятат,
че се иска от тях,
за да спра да насилвам.
Но себе си крият.
Аз удрям.
А се крият от теб.

Те само така могат да молят.
За милост.
За време.
За шанс.

И за прошка.

15.03.2007 год.

From Russia with love


[цък за по-голяма]

Повечето неща или съм ги имала, или още ги пазя. Мислех да снимам и моите, за да сравня, но месеците, прекарани на драфт ясно показаха, че няма да стане явно.

Prelude 12/21

This is what I brought you,
This you can keep.
This is what I brought,
You may forget me.
I promise to depart
Just promise one thing.
Kiss my eyes and lay me to sleep.

This is what I brought you,
This you can keep.
This is what I brought,
You may forget me.
I promise you my heart,
Just promise to sing.
Kiss my eyes and lay me to sleep.

Kiss my eyes and lay me to sleep.

This is what I thought,
I thought you need me.
This is what I thought,
So think me naïve.
I promise you a heart,
You promise to keep.
Kiss my eyes and lay me to sleep.

Kiss my eyes and lay me to…
Sleep.

A.F.I. – “Decemberunderground”, 2006