Не знам дали ви се е случвало, мили читатели, ако такива са останали, само от нечии думи всичко да ви стане. Ей така, толкова ви харесва какво някой е написал, няма значение, дали ви е разплакало, разсмяло или каквото-и-да-е-друго, просто четете и си казвате – не може! Не може да си истински! И ти се приискват някакви абсурдни неща, които имат физически измерения и изражения, но нямат смисъла на такива, разбирате ли? В смисъл, казваш си “Дявол го взел, ако този човек сега беше насреща ми, щях просто да го задуша. Ей така, в прегръдка щях да го задуша. От обич. Може и езика си да използвам, за да го задуша. Всичко става, стига да постигне ефект.”
Ясно, че за каква обич говорим? И що за идея – да озовеш езика си в устата на непознат човек, нали. Но все пак, това ти напира. Нали, всичко е казано условно и преносно, но самите импулси – като на пича, който подаряваше цветя в клипа – са си налице! И ако ти се удаде случай, дали би се случило? И как да обясниш на някого – виж, не е със задна мисъл, просто като чета какво пишеш и ми се иска да те познавам в библейския смисъл на думата? Не, че се натискам, или нещо – просто така, импулс. Чисто ментално ме караш да искам да упражня над теб физическо насилие с конкретен оттенък, което да ти хареса? И то умът ми е така, нали разбираш? Знам, че тялото ми го прави, но не от него идва, то само реагира, нали.
На мен ми се е случвало 3 пъти досега. По-интересното е, че градира.