Тамън цял уикенд. След 2 часа заминавам, та до неделя, с колегите, на нещо средно между тиймбилдинг и обучение. Дано се наблегне на обучението, аз по-билднат тийм не съм виждала :-) Осведомиха ме, че хотелът бил 5*, имал СПА (каквото и да влагат кюстендилските хотелски мениджъри в това понятие), имал и басейн. Аз, че не ползвам обществени изкуствени водни съоражения, това е ясно, но колегите са много ентусиазирани. Доколкото знам, на нито едно от предишните такива мероприятия не е стигало време за басейн, но нейсе.
На мен ми остана Мира да ме снима и потеглям. А кои са тия колеги и какво изобщо се случва с мен, се надявам да имам време и нет в хотела, та да опиша. В последните няколко седмици разбрах значението на израза “нямам време”. Дявол го взел, мислех, че е метафора, а той имал и съвсем буквално значение. Приятели почнаха да ми се обажат, да ме питат дали се сърдя (wtf???), та никаква ме няма и не отговарям на никакви комуникациони повици. Имам имейли, на който още не съм отговорила и такива, които чакат от поне месец да ги напиша. Отшелничествам. Само един човек успя магически да направи така, че се видяхме и ме измъкна от офиса. И благодаря за това.
Поне ще попътувам, че заседнах тук направо.
