Archive: November, 2006

Ще СПА в Кюстендил

Тамън цял уикенд. След 2 часа заминавам, та до неделя, с колегите, на нещо средно между тиймбилдинг и обучение. Дано се наблегне на обучението, аз по-билднат тийм не съм виждала :-) Осведомиха ме, че хотелът бил 5*, имал СПА (каквото и да влагат кюстендилските хотелски мениджъри в това понятие), имал и басейн. Аз, че не ползвам обществени изкуствени водни съоражения, това е ясно, но колегите са много ентусиазирани. Доколкото знам, на нито едно от предишните такива мероприятия не е стигало време за басейн, но нейсе.

На мен ми остана Мира да ме снима и потеглям. А кои са тия колеги и какво изобщо се случва с мен, се надявам да имам време и нет в хотела, та да опиша. В последните няколко седмици разбрах значението на израза “нямам време”. Дявол го взел, мислех, че е метафора, а той имал и съвсем буквално значение. Приятели почнаха да ми се обажат, да ме питат дали се сърдя (wtf???), та никаква ме няма и не отговарям на никакви комуникациони повици. Имам имейли, на който още не съм отговорила и такива, които чакат от поне месец да ги напиша. Отшелничествам. Само един човек успя магически да направи така, че се видяхме и ме измъкна от офиса. И благодаря за това.

Поне ще попътувам, че заседнах тук направо.

Синьо

Фотография: Мира Йосифова

Обичат ме

Вървим с Мира по моста на НДК към пресконференцията в Хилтън. В един момент тя ме погледна директно и колебливо каза:
- Странно ми е малко. По принцип не харесвам изобщо шумните хора. Обичам да ми е тихо и спокойно, да си имам собствено пространство, където да е тихо…
- … което с мен в офиса не е изобщо възможно, да?
Аз говоря силно, смея се много и се движа така, сякаш наблизо е избухнал пожар. Първите няколко седмици заедно в един офис костваха на Мира подскок и сърцебиене при всяко мое влитане почти с взлом в стаите, при всяко избухване на смях. Най-първия път буквално се изплаши.
- Да. – тя ме погледна със спокойните си кафяви очи.
- Не се тревожи, – усмихнах се аз, опитвайки се с всички сили да й внуша с поглед, че да ме харесва или приема не е необходимо, и че съм ОК с такова положение. – На много хора им действам така. На повечето, всъщност. Обикновено идвам в повечко. Всичко е нар…
- Не, – прекъсна ме тя меко. – Не ме разбра. Това е странното. Не обичам шумните хора, някой да е като торнадо около мен. Но ми е много приятно с теб. И ми липсва, когато не се смееш или не разказваш нещо. Теб те обичам.

Хубаво е да те обичат.

Open Fest 2006

И тази година, най-сетне, дойде времето за споделяне в най-пълния му смисъл (пък и най-организиран). Разбира се, иде реч за Open Fest 2006, който ще се проведе тази събота и неделя, 4-5.11, в Централен военен клуб.

Тази година, в която аз гузно признавам, че почти (aka съвсем) нямам реално участие и помощ, програмата ще е още по-разнообразна и удобно поставена, та всеки да може да си избере кога и къде иска да присъства. За които ще допуснат непростимо да не са там :-)), от тук могат да следят за новини около събитието.

Няма да е само София, която ще му се радва. В Сливен ще го бъде на 11 ноември от 10.00 часа в ПМГ “Добри Чинтулов”; в Русе – на 25 ноември от 10.00 часа пленарна зала на Oбщина – Русе, и в Пловдив – на 18 ноември от 10.30 часа във ФМИ – Пловдивски университет (новата сграда), бул. “България” 236.

Тази есен беше подвижна лудница за мен, но една от причините да ми е топло и хубаво сега, макар едвам да гледам, е това, което ще стане този уикенд. Рядко ще срещнете на едно място толкова смислени хора с толкова широки умове. И сърца.

Елате и преживейте един от най-пълноценните уикенди, които са ви се случвали напоследък. Ще се видим там!

4–5 ноември 2006 г., Централен военен клуб, София.