Една пудренка да се почерпите?
Archive: November, 2005
Колко арт е, няма да коментирам, но не би ли било исторически по-справедливо да се казваше барем “Цар Симеон”? Ама на втори поглед… да бяха го оставили съвсем арт, без име, а?…
Без лещи светът бил по-красив, защото губи точните си очертания. Значи сега аз преживявам половината му красота, защото съм с една леща само. И ми е хубаво-шизофренно – половината ми свят е точно очертан, другата половина съвсем е размита. Пълна хармония, в мой стил.
На окáтите тая радост им е чужда. Питали са ме какво виждам, като съм без лещи. Ми какво – каквото и те, ама не в същата степен ;-)))) А сериозно – ми много просто, човек само трябва да си събере очите на върха на носа – нещо подобно, ама не така двойно. Аз понякога и с лещи си го правя – забавно е, дава друга гледна точка. Две.
Вървя по улиците с надута музика в ушите. Не чувам. Ако се налага, чета по устните, ако не ми е интересно, отвръщам поглед. Поне колите виждах, та се спасявах от посегателството им върху целостта ми. Сега шансовете ми са 50 на 50. В моя полза. Абсолютна хармония.
Напомням си Динозавъра, чиято липса не ми минава – Ники, а на теб? – (но ме е страх, че дори да се видим, той пак ще ми липсва, докато седя и го гледам в очите – и от страх не се обаждам), който, макар и музикант, имаше проблем с едното ухо и понякога ми казваше “Ела от тук, че си ми на глухото ухо”. Не винаги. Явно, само ако му е било интересно, каквото му говорех.
Слушам една песен, дето не я обичам, “Money”, напомня ми за много неща на куп. Че не умея да се оправям с пари, например. И как ме съсече една много бивша приятелка, която много добре се оправяше с тях. С едно изречение само, с парична равностойност. На 30 сребърника.
Доста време по-късно беше на път да извърши една от най-големите глупости в живота си. И баба й, в отчаянието си, се обади на мен. И плака 20 минути на телефона, докато ми разкаже за какво става дума. И да ме помоли да й говоря. Да я откажа от тия идеи. “Ако някого ще послуша, ще си ти. Никой друг. И техните опитаха. Моля ти се”. Изобщо не се поколебах.
Трябваха ми три седмици, за да й отворя очите. И да я прекарам през всичко. Да говори. Да беснее. Да плаче. А аз имах три седмици, за да разбера защо бях човекът до нея сега. Защо не някой друг. Защо не родителите й, с които беше близка. Защо не роднини, с които също споделяше друг път. Къде в тая егоистична и студена душа се вписвах аз, какво запълвах?
И бавно осъзнавах, че може би, просто може би, има хора, които не умеят да обичат. Друг. Но когато събудят у теб болката от това колко им е студено на тях, ра(вно)душно приемат да бъдат обичани. И ако някак, по силата на случайните грешки, любовта ти успее да стигне до най-вътре, те неминуемо те намразват.
Защото си този, който ги обича.
Защото си този, който обича.
Защото си.
Точно в тази последователност.
А в една страна, на другия край на света, едно друго момиче искаше да я одере жива. Виждайки ме колко съм клета откъм финансови способности, Мария беше поела всичко, свързано с пари и разпределение – аз само й давах картата или портмонето си. И когато видеше компулсиите ми в това отношение, се тормозеше и веднъж промълви “какво ти е направила тая нещастница… ако само можех да я хвана, щях да й оскубя косите косъм по косъм….” Добре, че около мен винаги има по някой, който умее да готви и да се оправя с пари. Бог наистина помага на глупака…
Наскоро ми казаха “понякога си мисля, че прекалено емоционалните хора не са искрени”. Като с нож ме преряза. И сама не разбрах от думите ли ме заболя, или от източника им, но реших, че и за мен се отнасят. Не ми е толкова важно дали наистина аз съм била в тия думи. Другото ми е по-важно, но пък отговорът не би имал значение. Аз не бих питала. Хубавото е, че и отговор не бих получила.
А най-красивият ефект от полубезочието ми е, че екранът на компютъра ми изглежда вдлъбнато-триизмерен. Като чета, очите ми все едно са в люлка. Много нежно. Благодаря.
Седя си наскоро в офиса и си пишем с Дончето на тема труд & производителност, аз гледам обявите и попадам на нещо интригуващо:
[13:00:18] aleks: обява:
[13:00:36] aleks: позиция “специалист по откриване на скрити течове”
[13:00:48] дончето: e, ne
[13:00:50] aleks: ех, да бях един ясновидец, веднага се цанях:)))
[13:00:54] дончето: :)))
[13:01:10] дончето: nqma li da trygne6 iz sgradata s edni kle4ici takiva…
[13:01:49] дончето: tova moje da e gotino, nenormirano rabotno vreme mi izglejda da e
[13:02:13] aleks: а ако е промишлена сграда, представяш ли си – размерите да съответстват, не клечици, а да тръгна с едни дънери….
[13:02:24] aleks: недай боже, да затрепнат, че са намерили вода
[13:02:30] aleks: ша ме утрепят
[13:02:40] aleks: тва ще е ли трудова злополука?
[13:02:45] дончето: ili dylgi-dylgi kolove
[13:02:46] aleks: инак не се хващам :))
[13:03:02] дончето: niama da e trudova zlopoluka, a uglavno prestyplenie
[13:03:11] дончето: ima da 4aka6 da gi osydi6…
[13:03:19] aleks: от чия страна? на дънерите ли:)
[13:03:33] дончето: da
[13:03:47] aleks: мисля да сме двама, всеки с по дънер
[13:03:55] aleks: така поне ще има кого да осъдят:))))))))
[13:04:07] дончето: ne vqrvam da planirat takyv razhod
[13:04:12] дончето: dvama…
[13:04:18] дончето: kato moje edin
[13:04:44] aleks: бе сега, качество ли искат, или разследване от синдикатите:))
[13:04:54] дончето: poznaj sama
[13:05:37] aleks: дано познанието не ми струва живота:))
[13:05:54] дончето: po-dobre gi zareji tiq
[13:06:26] aleks: ех… колко мечти си отидоха така…
[13:06:39] дончето: nali…no tova e jivotyt, surov
[13:06:48] aleks: колко ли отрасъла можеше да са други, ако не бях пожертвала мечтите си за тях – това дърводобив, това кожеобработката… уви…;-)))))
За трагедийното положение в повечето HR отдели (където изобщо ги има!) аз няма да говоря, че е смешно просто, но ще спомена само един пример, който още е жив в спомените ми, макар преди доста време да беше – обява за чистачка (евфемистично определена като “хигиенистка”) във Френското посолство. Освен, дето й искаха френски, бях дълбоко впечатлена от допълнителните изисквания – сред тях беше и това, че висшето образование беше предимство, но се искаше и мотивационно писмо.
То и изначално, като жанр в трудово-наемната белетристика, винаги ми се е струвало лишено и от искреност, и от смисъл. Така де, ако не си чувал фирмата, как да обосновеш желанието си да заработваш плика с месечното възнаграждение точно в нея? “Ми щото просто си търся работа и вие сте -найстата фирма, в която кандидатсвам” често отговаря на истината, но в никой случай на изискванията на labor дипломацията. От там нататък, в моите очи поне, смисълът на мотивационното писмо се губи някъде в меласата между неискреността и заблуждението. Тук обаче въображението ми хвана перото, захапа замислено върха му и заскрибуца по пергамента въображаемото писмо на чистачка във френско посолство.
от Евгения Буда
Искам да благодаря на всички, които финансово подкрепиха Люси Баровска с малки или големи суми. Зная, че всеки го направи според възможностите си и от цялото си сърце! Досега сме събрали 740 лв, които ще внесем по сметка на разположение на Люси. Тя сега в момента дължи 500 евро за молбите за обжалване, които бяха отхвърлени. Това са Държавни такси.
Всички знаете, че делото е вече назначено за 11 януари 2006 г. Реалното положение на Ники обаче хич не е цветущо. Постоянно провеждаме консултации с хора, които са запознати с гръцкото законодателство и традициите му. Отвсякъде чуваме едно и също: Тези дела не траят повече от 30 мин. и често не бива давана думата дори на адвоката на подсъдимия. А това, че Ники е българин, допълнително стимулира съдиите да бъдат строго-студени и да спят спокойно. Минималният срок, който ще му бъде присъден в рамките на тези 30 мин е 8-10 години…
Приятели, това са факти. Ние не можем да им се противопоставим в толкова силна степен, че да ги променим. И на главите си да застанем, светът ще продължава да се върти по неговите си закони. Но всеки закон си има вратички, всяка пътека криволичи…Вариантите са следните:
1. Ако останем със същия адвокат, който обаче е млад и няма контакти в Солун, явяването му пред съда ще струва 1500 евро. И после ще последва дълъг процес на обжалване, надежди и мъка…
2. Можем да се обърнем към адвокат, специализиран в подобни дела с наши сънародници и освобождаващ доживотно осъдени за трафик на наркотици, например. В края на краищата, С КАКВО Баровски е по-лош от тях! С КАКВО не е повече заслужил свободата си и правото на нормален живот! С ТОВА, че не може да си позволи такъв адвокат. Разходите са примерно следните: самото явяване на делото варира между 2000-5000 евро, допълнително ще иска пари за самото запознаване с делото и пари, които са не по-малко от 15 000 евро за оказване на влияние на делото. Знаете, че според нашите стандарти това са купища пари.Хора, ако ние сме истински приятели на Ники, ще се мобилизираме малко и ще му помогнем. Зная, че никoй от нас не тъне в разкош, сега е зима и търсим различни комбинации, за да си платим парното, а и да изпием по чаша шампанско на празниците. Но ако ВСЕКИ ОТ НАС се лиши от нещо малко, а се съберем повече хора, ще можем да посрещнем една голяма победа! В противен случай ще лишим един прекрасен човек от свободата му и ще заробим роднините му да изплащат дългове години наред… Люси Баровска е прекалено скромен човек, тя не би си помислила да моли някого за финансова помощ, затова се обръщам аз към вас: нека не оставяме това момиче да носи на плещите си и това! Тя е прекрасен борец, силен воин, който постигна досега много. Само мога да пожелая на всеки от вас да има в живота си един такъв човек, който да се бори толкова упорито за вас!
Начините да помогнеш са следните:
1. На Дървеното в парка Заимов всеки петък от 19 до 22 h – изпий една бира с най-шумната компания в заведението и остави в брой своя принос
2. Да внесеш пари по сметка, която е предоставил Спас Димитров – член на Балканджи: N 1076073943 банков код 62176307 в банка Булбанк
3. Ако имаш добър приятел или роднина с процъфтяваща фирма, информирай го за случая, покажи му сайта, запознай го с Люси. Ако твоят приятел се почувства съпричастен, може да дари средства, които са непосилни за нас поотделно.
4. Ако твоят приятел няма възможност да отдели средства, но пък случайно има свободни такива, можем да ги вземем назаем за по-дълъг срок и, по възможност, без олихвяване. Разбира се, юридически издържано.ПОМОГНИ И БЪДИ СРЕД ПОБЕДИТЕЛИТЕ ! МОЖЕМ ГО !
Хората, които досега са внесли финансови сърдечни инжекции за Ники Баровски са:
Александър Велинов
Анелия Кременска
Анна Коеджикова
Асен Цветков
Виктория Николова
Владимир Милошев
Гергана Христова
Десислава Велева
Диана Веселинова
Евгени Богданов
Евгения Буда
Катерина Манчева
Мартина Бозаджиева
Мая Костова
Петър Пенчев
София Сретенова
Цветелина Костова,КАКТО И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ГРУПА БАЛКАНДЖИ, КОИТО ВНАСЯТ ВСЯКО СВОЕ ПОСТЪПЛЕНИЕ ОТ КОНЦЕРТИ, ПРОДАЖБА НА ДИСКОВЕ И ДР. ЗА НИКОЛАЙ БАРОВСКИ:
Кирил Янев
Спас Димитров
Калин Христов
Владимир Левиев
Явор Пачовски
Христо Пашов
Александър Стоянов
Николай Трайков
Валентин Моновски
Явор Джерманов
Инна Замфирова
Рая Хаджиева
Теди ТодороваБЛАГОДАРИМ ЗА ЛЮБОВТА ВИ!
Посвещение, на което дори като приятел вероятно нямам право.
Затова прости ми, че този е начинът да хвана ръката ти.
Сладки зимни ябълки,
аромат на канела,
калдаръмени улички,
нашите вечери,
слънцето сутрин,
топлината в очите ти,
силата в усмивката ти,
грешките, които позволи,
греховете, които не осъди,
рамото, което беше
и винаги нежната длан.“Благодаря”, за което е късно,
“Сбогом”, което не искам да приема,
“Доскоро”, за което е рано…… и едно “Обичам те” – завинаги
навреме.
25.11.2005