Има точно една седмица до софийския Open Fest 2005. Вече мина през Добрич, Русе и Пазарджик.
Иска ми се да мога да опиша по-подробно всичко, което стана за изминалите месец и половина – два, но не мога. Всичко ми е на каша в главата. Но вярвам абсолютно, че ще се случи точно както го мечтаем и както работим да стане. Както го планираме, чертаем, обсъждаме, спорим, пренареждаме. Както го премисляме и превъртаме в главите си хиляди пъти. Както обмисляме вдъхновено идеите си, готови да обсъждаме и най-малките подробности с часове, само и само да сме сигурни, че наистина сме измислили всичко най-добре, най-интересно, най-функционално. Че на хората ще им хареса, ще разберат кое ни движи, ще усетят магията. И че ще поискат да се приближат и приобщят към идеите, които ще им представим. И ще ни подкрепят още повече. И пак.
А какво е Open Fest ли? Мога да кажа, че това е ежегоден празник на свободния софтуер, софтуерът с отворен код, свободното споделяне на знания и на свободната култура, но това го описа вече Йовко. Мога да кажа, че това ще бъдат 2 дни, когато в конгресния център на втория етаж в три зали и фоайетата ще се случват много на брой и много интересни неща – лекции, посветени на софтуера с отворен код и бизнес-решения, представяния на интересни проекти, дискусии с международни гости… Че заедно с OpenFest за втори път ще се проведе годишната BSD-конференция, а за първи път и OpenArt фест, посветен на свободната култура, а за посетителите са подготвени интересни лекционни потоци, много дискусии, art-инсталации, аудио workshop, интерактивна изложба, но това вече го каза Хриси.
Open Fest е идея. Истинска, дишаща, жизнеспособна, креативна, смислена, нужна! Идея, зад която застанаха хора, които в една част дори не се познаваха. Идея, която надделя над идеологически различия, над недоразумения, над разногласия. Идея, която се движеше, организираше и подготвяше без командири, без заповеди, без нареждания. Идея, която събра шепа непознати, които заработиха с всички сили, всеки според възможностите си, за едно и също, в името на това свободата да има своя празник, в името на хората, за които това ще е първото докосване до тази й дефиниция. Които не си позволиха да забравят за кого се прави това, в името на каква цел, с каква идея. И които по най-безкористен начин инвестираха времето, силите, нервите и емоциите си до предела, за да се случи това. И за онези, които платиха цената. Във всеки смисъл.
Повечето хора няма никога да разберат какво струва на онези, които са виновни за това, да се случи. Нито колко нощи не са спали, нито колко удара са понесли. Нито колко нерви и любов е изисквало. Не е и нужно. Но аз, по една случайност, имах възможност да видя малко по-голяма част от това. Това е едно от най-вдъхновяващите неща, които съм имала удоволствието да наблюдавам. И съм благодарна. Наистина. За близостта, за доверието, за споделеното. И за избора, който направих – свой, вътрешен, личен и не наложителен, а съвсем доброволен. Уникално… Абсолютно уникално. Благодаря, макар това да е само дума…
Стига думи! Който иска да сподели и усети магията, може да дойде на 29-ти и 30-ти октомври в Интер Експо Център на бул. “Цариградско шосе” 147.
Добре дошли там, където свободата е истинският приоритет! Нека я споделим!
