Влизам си аз в една от оборотните пощи, дето ги ползвам само за регистрациите по разни форуми и където изобщо се изисква, и гледам – мейл от форумите на психологиа.нет (нее, няма да го дам като линк, благодаря!). Аз там влизам през няколко месеца, ако изобщо се сетя. Защо, това е друга тема и някой ден може и да съм в настроение да я разгледам пространно, и да й отдам дължимото. Хем и сега си помислих, че някой от модераторите е решил да сведе да личното ми знание някоя мъдрост, та много се замислих дали изобщо да си дам труда да влизам, да се регвам наново, но си викам, хайде, влак не гоня, имам време. Влизам и що да видя: с многозначителен събджект “Ей!” и дата на подаване 20 Сеп 2005 13:17:36, един приятел ми е писал следното:

Алекс, ако ме избягваш и затова не ми пишеш, кажи ми го. Ако не ми пишеш по други причини, също. Аз какво да правя, а? Или много-много не те е еня? [......] Ама ти си непредсказуема-отговаряш от дъжд на вятър. А моят дългогодишен опит от и-нет общуването ми с разни хора категорично сочи, че причината се крие в някакво вътрешно нежелание. Обикновено на директния ми въпрос “Къде сбъркахме?” Следва отговора ” Ама без трагедии, няма нищо такова, само съм изморен(а), несериозен(а), нямам време и т.н.” Сега какъв е случаят? [......] Аз да не мислиш че идвам до Сф само да си търся работа и квартира?
Да не мислиш, че съм много щастлив от ситуацията? Ти никога не говориш за себе си, винаги обръщаме разговора към мен. Имам чувството, че дори и когато ми пишеш, го правиш, за да ми угодиш. Ама аз не искам така. Просто искам жокер.

Аргхргх, по дяволите, по дяволите, по дяволите!!! Какво??? Защо??? Защо през тъпите ЛС на някакъв форум? Защо не по мейла, чийто нотифайър ме осведомява веднагически при писмо? Защо такива генерални изводи, сякаш не ме познава и не сме приятели от 5 години, и не ме знае каква съм шматка заспала, и как съм толкова отвеяна, че няма накъде повече? Все едно не знае, че собствената ми майка ме клипира, когато иска да ме чуе, защото знае, че иначе изобщо няма да се сетя да се обадя… което не значи, че не си мисля за нея всеки ден… Просто съм такава – отвратително е, знам! Ама какво да правя? Това съм аз – take it or leave it! Как може да каже, че не ме е еня? Че мен дали има друго, за което да ми пука, освен за приятелите ми!

Навремето, като още учехме заедно и бяхме в една компания, останалите ме подлудяваха с въпроси какво се случва с въпросния момък. И като ги питам защо си мислят, че аз знам каквото и да е, та ме ползват за бюлетин на АНАНОВА, ми казваха: “Той нищо с никого не споделя, освен с теб. Ако някой ще знае, ще си ти.” Да бе! Може и технически погледнато да бяха прави, че споделя с мен, сравнено с тях, но всъщност най-често подхвърляше по някоя троха, колкото да не умра от информационен глад… Пък после – карай на досещане и сглабяне на пъзели и загадки. Като Алекс Холмса ме знаят из психосредите… Ама толкова пък типичен Телец, да му се не види, едвам се изтръгваше от устата му някоя информация, и то след кански усилия да му бъде измъкната… И като правя това 5 години (и съм приела, че ще се боря за доверието му on a daily basis един Бог знае до кога!), при положение, че най-мразя да насилвам хората да говорят, как може да мисли такива неща? След всичко, през което сме минали за тия години! Аааааа! Как не е тука сега, да му отбърша такъв зад врата за тия приказки, че да му светне пред очите!

Сега ще дишам дълбоко, ще се наспя, а утре ще мисля в какъв порядък да сложа нещата – един Телец, усетил се пренебрегнат и забравен, е кошмарно нещо – който не знае, не му и трябва, но като се разберем и се върнем back to normal, ще… ще… Още го мисля, но физическа саморазправа ще има. Поне ще му нанеса един в бъбреците, ей така, да ми мине.

И какво, мътните те взели, означава, че обръщам разговора все към тебе? Ми към тебе, към кой друг? Ей, приятелите ми ме шашкат понякога… Върви си всичко нормално, блея си аз щастливо, прихващана тук-там от находчивите им усилия да се видим/чуем/пишем и току – храс! – някой ме удари през ръцете… Защо с лошо? По принцип и в частност, твърдо и неотменно обичам момчетата, защото са прекрасни приятели – то аз приятелки много и нямам. Идеални са просто – можеш да си говориш за всичко с тях, не те мъкнат по магазини, не ти говорят глупости от банален характер, можеш да си кажеш каквото мислиш направо, без да се въртите мазно в темата като пехливани в басейн с лой, не портят всички твои лични неща на гаджето си, нито забравят за съществуването ти, когато се огаджат, и по мой субективен опит са верни, откровени, лоялни и честни, което определено смятам за must have в списъка с качества и на околни, и на приятели. Но най-важното – свободолюбиви и независими са. Да, с радост бих ги имала около себе си 24/7, въпросът е, че си имат куп занимания извън теб.

И в тоя ред на мисли, би трябвало да ги устройва точно това – нали уж и те имат мойта мания за свобода? Не би ли трябвало да ги устройва да се виждаме, когато решат и се обадят – какво да ги разсейвам аз? И естествено, че ще говорим за тях – че за какво друго, на мен това ми е интересно, пък и защо да не искат, кой не обича да говори за себе си? Защо тогава сега така ме секат и малтретират вербално?

Пфу, 5 часа е вече… Ще лягам да си взема 6-те часа, дето съм дала дума да ги отспивам и утре ще мисля дълъг и подрипващ, като ядосана джинка, имейл. Или спокоен и мил. Знам ли и аз вече. Ще бъде накрая и едното, и другото – при мен винаги има от всичко.

Сериозно се замислих дали да не му звънна сега, ама май няма да е добра идея – тая зодия мрази да я будят, дори ако е, за да чуят едно жизнерадостно и дружеско “Обичам те, липсваш ми”, разцепващо главата им с моите децибели. Да се чудиш защо, мен лично това би ме спечелило одмах и би ме ощастливило неимоверно. Че има ли лошо време приятел да ти каже “Обичам те”? Сън, дръжки. I’ll sleep when I’m dead.

И да, поне 6 часа днес, знам!