Одеве гледах един от най-любимите си филми и се бях разядосала, което ме вдъхнови да напиша един ехиден постинг за жени, мъже и “Игрите…” по Бърн (и не само). Искаше ми се да хвърля малко свелината на собствените си прозрения по повод игричките между половете, особено тези на жените към мъжете. После обаче, колкото повече пишех, толкова повече се дразнех на нещата и на човешката глупост, докато накрая реших, че има истини, в които всеки трябва да си счупи главата сам. Я да се мъчат… Глупостта е порок и следва да се наказва. Самозаблудите също. Звуча малко “Хайл, …”, ама честно, изобщо не ми пука. Щото съм си у дома и никой не може да ми казва къде да си държа пианото, както казва заекът от вица…

Затова реших да се спра на нещо по-приятно. Днес бях орисница на Никол. Много ми беше любопитно, още повече, че инсталирахме разните бащи, дядовци, племенници, чичовци и прочие мъжка половина в кухнята на шведски бар-плот (небрежен и умален аналог на шведската маса:-)))) – на този ритуал не присъстват мъже, а ние се разположихме в детската стая. Орисването се прави преди детето да е навършило 40 дена.

Масата се огъваше от всякакви вкусотии, изключително сладки – за да е бебчето сладко и то ;-)) Има ритуална питка, върху която се слага една носна кърпа, на която всяка от присъстващите оставя пари (нямаше единство по въпроса ми дали да са банкноти или монети и аз благоразумно оставих и от двата вида:-))), като едновременно с това се нарича детето да е спестовно и да пази парите в къщата, както се полага на бъдеща стопанка.

После някоя от жените, която е “по-стегната”, демек по-спестовна (ние нарочихме бабата по майчина линия), връзва мнооого стегнато четирите края на кърпата на два възела и хвърля кърпата на високо, върху гардероба. Ние с Гери през това време се шегувахме, че по-добре да й пожелаем да се ожени за милионер, отколкото да е спестовна, ама бабите не искаха да разчитат на това ;-Р

След това вдигаме наздравица (с един чуден шоколадов ликьор, както споделих на Влади), за здравето на малката, като наричаме каква да бъде. Аз се потресох, че имаше пожелание да е добра домакиня… ‘Гаси орисията, честно. Аз орисах да е свободолюбива и много талантлива. Ако се окажа права за първото, хич няма да й е лесно откъм мама и тати, ама реших да рискувам ;-Р

След наздравицата идва моментът, в който две по-напети моми (в ролите – аз и Гери ;-))) хващат питата над главата на майчето и вдигайки се колкото могат на пръсти, я разчупват – та бебчето да порастне височко и стройно. Майката, която е 1.65, протестираше с аргументите, че ако е миньонче, много по-лесно ще си намери мъж, ама на всички други им беше мерак за високо, така че нямаше как. После тя си чупи залък от питката и го топи последователно в мед и пудра захар, отново с идея момиченцето да е сладко и благо. Явно орисничеството е занаят, който лесно може да ти докара диабетен шок… Парче от питата също се мята при парите на високото.

С което официалната част свърши, защото Никол огладня и я отнесоха да я хранят, а ние се отдадохме на кулинарни и алкохолни излишества (който каквото го влечеше), докато мъжете пращаха 9 годишния племенник като емисар, който жално да се примолва за по нещо сладко – при тях имаше само солени неща ;-Р

Ха, сега ще имам възможност да видя и дали съм добра орисница! Ей ги де ще минат 20 години ;-Р