Днес целият славянски свят празнува деня на двама човека, които променят облика на света не само в лингвистично отношение. С тяхна помощ светът се принуждава да погледне в очите факта, че има и такъв народ, който при все хитрите трикове на чия ли не дипломация и натиск, не приема да пише с чужди букви, не приема някоя от удобните и “популярни” азбуки.
Някога един кан залага себе си, за да наложи една промяна, която с мъдростта си вижда като важна и неизбежна. Жертва всичко в името на тази идея – популярност, религия, себе си, сина си… Налага я по всеки начин, по който може. Налага я и с кръв. Не отстъпва. Влиза в конфликт с коя ли не сила заради “своеволието” си. Не отстъпва на нищо и никого. Поклон нему, защото без него това дело нямаше да е възможно. Поклон пред този средновековен възрожденец, чиято челичена воля ни прави така уникални, както сме сега.
От нас тръгва азбуката, която ще занесем до сегашните 250 000 000 души, които си служат с нея. И тя не е славянска. Тя е БЪЛГАРСКА. И тежко на оня, който отрича или лъже за това, защото казано е, макар не от човек от нашата вяра, а от един индиански вожд: “Най-тежкият грях е неблагодарността!”
Казвам го, защото докато бях в Америка, живяхме с четири рускини. Един ден се разговорихме с едната, тя нещо ми пропагандираше. Аз й казах: “Сериозно? Защо си мислиш, че трябва да следвам един народ, който пише на азбуката си благодарение на моя народ?”
- Что?
- Ние сме ви дали азбуката, момиче. Нашият кан Борис се е свързал с българите Кирил и Методи, той ги е приел с най-големи почести, той им е проъчал да създадат азбуката на народа ни. Те създават глаголицата, а учениците му я доразвиват в кирилица.
- Что?
- Ние ви помагаме да се покръстите, самите го правим в 862 година, а вие го правите с български свещеници и български книги чак през 988! Твърдите, че имате култура – е, имате я, но дължите началото и наличието й на нас! Не ми обяснявай кого трябва да слушам!!!
Тя сведе глава, защото знаеше, че не я лъжа – поне дотолкова се бяхме опознали. Накрая вдигна глава с озадачен поглед и отрони:
- У нас в учебниках нет ничего такого. А если что и есть, все наоборт…
Туй то.
Къде отиде това сега? Къде е гордостта ни да пишем на своя език? Как стигнахме до това да пишем на светия си език по някакъв urodliw na4in, сякаш сме туземци, неовладели докрай писмеността си и ползващи черти, резки, руни и какво ли не още! Къде е сега решителният и готов на всичко българин, който да защити хората си? Ония, дето се опитват да са будители с това, което правят? Ония, дето не позволяват на да забравим корените си? Или много по-доходно е да изкараме двамата братя гръцки шпиони, като беше направил един от кафявата преса? Или пък да ги тикаме в затвора, като им подхвърлим нещо, че да ги окаляме, да ги изкараме контрабандисти!
Николай Баровски е още в затвора!!! Вече ОСЕМ месеца! А глупостта, арогантността и чуждопоклонничеството са дейни и активни! Винаги ще се намери някой, който да ни даде за пример държави, чиято история и култура не може да се сравнява с нашата, да не говорим за къде по-големи куриози, но показателни, че когато Луи ХIV във Версай е ползвал гърне и се е миел с леген, в България е имало водопровод! И това в условията на чуждоверско иго и жестокост, които, питам се, кой ли друг народ би издържал, запазвайки идентичността и религията си!?
Не предавай хората си, българино! Бори се за хората си! Ако допуснеш да ти отнемат и очернят всеки, който се опитва да те събуди, накрая ще останеш по-низш и от планария, от волвокс, от еуглена – пишещ на маймуница, не помнещ ни род, ни език, ни история, друсащ се в чалга/рап ритми, знаещ да подвиква само “ь-ь-ь” или “са-са-са”. Ще те наяхат, българино, както и турчин не те е яхал, ще ти вземат всичко – спомените, културата, родовата памет, ще си само един скот, който оре на която нива му посочат и за нищо не мисли, нищо не мечтае, за нищо не дръзва. Има хиляди начини да влезеш в матрицата, българино, и ти опасно си приближил всичките!
Помни и пази възродителите и будителите си, българино! Има грешки, които Историята не прощава! Нито децата ни…
Днес ми беше първият урок в курса по испански. Още по-ентусиазирана съм. Обърквам се, честно казано, от италианския, влияе ми на произношението и интонацията малко, но ще изчистя всичко, само ми трябва малко време. 