Всички знаем колко модерно е да се наемат консултанти, с повод и без повод. И кой от нас не се е дивил, е един или друг смисъл, на предложенията и решенията им. Затова реших да споделя една поучителна история в този смисъл.

Миналата седмица с няколко приятели решихме да отидем в един нов ресторант, “При Стив” и забелязах, че сервитьорът ни носеше лъжица в джоба на ризата си. Учудих се, още повече, че видях, как всички останали сервитьори също носят по една в джобовете си. Ето защо, когато сервитьорът ни се върна до нашата маса, не се сдържах и го попитах: “За какво са ви тези лъжици?”

“Ами”, започна той, “собственикът на ресторанта нае много престижна консултантска фирма, която да оптимизира генерално трудовия ни процес. След няколко месеца анализи те стигнаха до извода, че лъжицата е предметът, който хората най-често изпускат. Честотата й на изпускане е средно 3 лъжици от маса на час. Ако сме по-добре подготвени, можем да намалим в пъти разходките до кухнята, спестявайки по този начин 15 човекочаса на смяна.”

С моя късмет, малко по-късно изпуснах лъжицата си и сервитьорът ни я замени с тази от джоба си. “Следващия път, в който отивам към кухнята, ще взема нова, вместо да тичам до там сега”, обясни той.

Бях впечатлена.

Малко по-късно забелязах, че от колана на панталона му излиза някакъв конец. Като се огледах, видях, че и останалите сервитьори имат такива конци. Затова отново придърпах сервитьора и го попитах: “Извинявайте, ще ми кажете ли за какво са тези конци?”

“Да, разбира се”, каза бодро той, а после снижи поверително глас. “Не всички са толкова наблюдателни, като вас. Същата тази консултантска фирма, за която ви споменах преди малко, забелязаха, че губим много време в тоалетната. Така се реши да вържем този конец за върха на… сещате се кое… и когато ни се ходи до тоалетна, трябва само да го изтеглим с конеца, без да пипаме, за да не трябва после да си мием ръцете. Така времето ни в тоалетната се съкрати с 76.39%.”

Кимнах, но в следващия момент се сетих нещо и попитах тихо, “Чакайте, а след като го извадите с конеца, как го вкарвате обратно?”

“Ами”, прошепна ми той, “не знам какво правят другите, но лично аз използвам лъжицата”.

… и понякога не дават шанс на съдържанието след това. Не съвсем неоснователно.

За да смекча на който се навърта наоколо удара от изненада, че изобщо има раздвижване, ми се иска да ви разсмея. С нещо, което кара мен всеки път да вия като хиена, независимо колко пъти го преглеждам.

Ladies and gentlemen, may I present to your attention… най-ужасните обложки на всички времена!

Да, знам. И аз съм гледала десетки такива, но тук мой много любим сайт прави пет-трик (това е хeт-трик+2), защото покрива безумието в няколко показателя. При това за мен ценното не са само обложките, а особено много коментарите към тях (друг фаворит, който е извън основното броене, защото не произхожда от въпросния сайт, но също обичам откъм коментари, е Топ 100 на най-ужасните, check it out. А ако пак не ви стига – знам, знам, като природна стигия е – ужасно и опустошително, но не можеш да спреш да гледаш! – вижте и тук още повече). FTW!

1. Най-ужасните обложки: хеви метъл
2. Най-ужасните обложки: хип-хоп
3. Най-ужасните обложки: илюстрирани
4. Най-ужасните обложки: голота
5. Най-ужасните обложки: plain wrong

Някои се припокриват, но въпреки това си струват времето, според мен.

P.S. Само да добавя: да, обложките ме накараха да потърся – и намеря – някои от посочените (сред непознатите за мен) изпълнители и/или албуми. Не, от милост ще спестя линковете към това. Там вече не е само смешно, там боли.

След като ни направи за посмешище на Евровизия, човек би си помислил, че Краси Аврамов би се усетил, би преглътнал края на 15 си минути слава (толкова кратко, а толкова резилно! това си Е успех, айде смири се, Божко, молим те!) и би оставил времето да погребе своите мъртъвци (сред които и голяма доза от достойнството на всички, чули Онова Нещо, което, обратно на името си, не беше илюзия, а горчива реалност).

Но не! Той не умира! И макар да го жалеят Земя и Небо – а и всички от гилдията на психолозите, Човекът-Кряс ще ни сюрпризира с нов, още по-величествен проект, който да го обезсмърти. Знам, всички сте си мислили, като мен, че електронните медии, дигиталните записи – халал да са му, един глобален вирус и всичко ще изчезне като сън, а ние ще сме реабилитирани и ще отричаме, че това някога се е случвало. Да, ама не!

Краско ще издаде книга, момчета и момичета. Ще описва преживелиците му до Москва и обратно и ще излезе към октомври. Уточнявам, за да знаете кога да заребрите палатков лагер край любимия си книгопродавец на “Славейков”. Подробности предстои да бъдат съобщени, но аз вече имам идея как трябва да изглежда и какъв да е форматът на това издание. Краси, предоставям ти я public domain!

Заглавието ще е и заглавието на поста. Нека се види, че не си quitter, ако някой още е таял надежди. След като ще съдържа подробно цялата история, нека всичките й 4 страници, които ще я поберат, са обрамчени с твърда корица – къде, за да се брани читателят от ордите фенове, които ще искат да докопат тая Магна Харта; къде, за да си нанесе смертелен удар, след като я прочете. Това е неминуемата реакция на всичкото несправедливост, изляло се връз ненадминатия надаренец и всеки със съвест ще избере смъртта пред чувството за вина, че не е бил там, за да го брани с гола влакнеста гръд от нападките на низките души с претенции за музикални естети.

Страниците нека са термоактивни – щом притиснеш пламнало от срам чело о тях, да се появяват буквите. Инак да са само бели, като душата на твореца! И лукзозно издание – с дартс в него нека има. От него песента да звучи, но ако потребителят не улучи центъра – ще чува live ония същи сярнокисели слова на критиците, които тровеха и душата на Аврама – “Ти си срам и позор, бе!”, “Не ставаш! Спри”, “Една поне вярно да беше улучил” и т.н. Ако обаче уцели 10-ката със стреличката, крясъкът от песента ще прозвучи една идея по-истински и искрен.

След три поредни десетки, вместо мишената ще се появи ликът на Певеца, плачущ с ноти, вместо сълзи и обърнат ключ Фа, вместо уста, а дартсът ще се разпадне от самосебе си на прах, очертавайки на пода думите “Тури му пепел”.

От няколко часа не мога да се откъсна от това място, кискам се като кокотка в малките часове на нощта. За да добиете представа колко ми допадна, ще споделя, че си направих отделна папка в Bookmarks за постовете в него, а за обща илюстрация ще припомня grouphug, но това тук е само за смешки, не за драми. Или пък ще гледате по различен начин на края на предното изречение, ако прекарате малко време там.

И понеже подобни на някои от тези случаи съм видяла и чула самата аз, знам, че не е шега и ооо, да, this is for REALZZZ. Да взема да намеря малко време (по-скоро да проверя дали не съм писала вече за това и да се повторя. Само това остава, хем пиша рядко, хем да се дублирам), ще опиша и своя опит с подобна ситуация. Засега обаче се насладете на онези, които другим са се случили: