Тези дни, покрай очертаващият се като безконечен ремонт, чистих и ми наизникваха най-неочаквани Находки, както би ги определила Пипи. Една от тези Находки е древен (от 1985 г.) Сборник с маршови, възрожденски, революционни, масови, стари градски и туристически песни.
Имам ясен спомен, че знаех повечето от тях като по-малка, защото освен с надрецитиране, за което съм споменавала, у нас сме си организирали и надпявания – няма начин с баща, който свири на акордеон (и пееше, преди да си съсипе гласа с тия цигари), и две щерки-хористки, че и свирещи на пиано. Още повече, че всяко лято, когато отивах на планинското си село, прекарвах нечовешки много време у брата на баба ми. Дядо Стоян, лека му пръст, беше невероятно благ старец, моят абсолютен фаворит в родата. Ще да е било взаимно, защото от всички налични внуци аз бях неговата любимка. Дали натежаваше това, че не хленчех и не капризничех, дали това, че се радвах много да му помагам, в каквото прави (най-обичах да оправяме сеното), но почти живеех у тях. Той постави традиция всеки път, преди обяд, да ме кара да изпея нещо на масата. Всъщност, той обичаше да му пея винаги, когато можеше – когато работехме в градината, когато сваляхме сеното от тавана на плевнята, когато почивахме на сянка пред къщата им. Всичко това налагаше да обогатявам, с каквото мога, репертоара си. Народните песни са доволно трудни, когато ги учиш сам и по слух, затова се обърнах към по-конфекционната музика, каквато имаше именно в този – и подобни нему – сборник.
От всички тях обаче ми е останала една от най-любимите ми руски песни, която и до днес помня наизуст, пея си с кеф и дори, както рабрах преди години, споделям увлечението си по нея с Юрий Гагарин. Била му е любимата песен. Разбирам го.
Ето и нея, защото си струва. Аудио има налично от Марк Бернес, Иосиф Кобзон, Георг Отс и някакъв озадачаващ модерен аранжимент на Борис Моисеев, но нито едното не ми харесва. Е, за който идея няма как звучи песента, вероятно е някава опция, но като цяло може би е най-добре човек да се концентрира върху думите.
Я люблю тебя, Жизнь
Я люблю тебя, Жизнь,
Что само по себе и не ново,
Я люблю тебя, Жизнь,
Я люблю тебя снова и снова.
Вот уж окна зажглись,
Я шагаю с работы устало,
Я люблю тебя, Жизнь,
И хочу, чтобы лучше ты стала.
Мне немало дано -
Ширь земли и равнина морская,
Мне известна давно
Бескорыстная дружба мужская.
В звоне каждого дня,
Как я счастлив, что нет мне покоя!
Есть любовь у меня,
Жизнь, ты знаешь, что это такое.
Как поют соловьи,
Полумрак, поцелуй на рассвете.
И вершина любви -
Это чудо великое – дети!
Вновь мы с ними пройдем,
Детство, юность, вокзалы, причалы.
Будут внуки потом,
Всё опять повторится сначала.
Ах, как годы летят,
Мы грустим, седину замечая,
Жизнь, ты помнишь солдат,
Что погибли, тебя защищая?
Так ликуй и вершись
В трубных звуках весеннего гимна!
Я люблю тебя, Жизнь,
И надеюсь, что это взаимно!
Текст: К. Ваншенкин
Музика: Э. Колмановский
