Телефонът звъни. Ники.
- Какво ще кажеш утре да минем с Весето и да те метнем до работа?
- Ъм… супер! По какъв повод?
- Абе трябва да ти донеса нещо.
- Какво нещо?
- Ми такова. Утре в 9 пред вас.
- ОК.

Озадачих се, но малко по-късно забравих за това. По едно време се сетих и си помислих, че сигурно Весето, сръчна и креативна, каквато си е, е измайсторила нещо, макар да не можех да си обясня откъде тази чест точно аз да бъда първото око, което да го види. То целият арт в мене се събрал.

На сутринта Ники и Весето пристигат, аз понечвам да се шмугна на задната седалка, но и двамата надават вик:
- Чакай, не бързай! (фразата-история на живота ми; добре, че не съм мъж).
Ники излиза от колата, отива до багажника и го отваря. След което, пред абсолютно объркания ми поглед, вади собствения си синтезатор Casio.

Аз блокирам и безмълвно се втренчвам в него.
- …?
- !
-…??!!!???
- !!!!!!!

Ники минава покрай мен и влиза във входа, а аз машинално вървя зад него.
- Какво првиш? – питам, докато чакаме асансьора, а гърлото ми се е свило.
- Абе сетих се тука за това, само събира прах у нас…
- Какво правиш? – повторих тъпо аз.
- … то и място няма за него, де. – продължаваше Ники, без изобщо да ми обръща внимание.
- …?
- Докато порасне Филип, има няколко години, – ухили се насреща ми той, докато отключвах вратата. – Тамън време да се поупражняваш малко.

В колата ту мълчах, ту говорех глупости, защото не знам как се реагира адекватно в такива ситуации. Част от мен крещеше от радост, но останалата беше на автоматичен режим. И търсеше начин да откаже това. Веднага.

Само че Ники и Весето бяха наместили нещата в поредица обстоятелства, които да изградят единствената ситуация, в която не бих могла да го направя.

Да се усещаш едновременно ужасно паникьосан и ужасно щастлив е странно чувство.

И докато вътрешно се тормозех, че не съм способна красноречиво да им благодаря, или да им дам да разберат колко щастлива ме направиха, се сетих за топлината в усмивката му и как очите й искряха. Значи може би вече го знаеха.

Причината да пиша това чак сега е, че до преди малко се упражнявах. Разучих една от най-началните, банални и дебилни мелодии – “Uncle Bob”. Звуча като нервноболна, защото пръстите ми са загубили каквато и да е техника, плавност, фин контрол. Стойката на ръцете ми е неестествена, китките ми са вдървени. Животът ми да зависи от това, не мога да натамъня темпото да е еднакво там, където трябва и мелодията ту се спъва забързано, ту тътри каменни крака по клавишите. Но не мога да си свия усмивката.

Защото я разучих. И я свиря. Сакато, грозно, дървено и неблагозвучно, но я свиря. На две ръце.

А какво значи sforzato ли? Динамика. Такава, която маркира настъпване на тотален, неочакван и шокиращ обрат в мелодията.

Мисля, разказвала съм за флирта си с пианото.

Започнах след втори клас. С по-голяма сестра, която е свирила на пиано, беше повече от логично. Вероятно ако беше свирила на цуг-тромбон, щях да запиша него (ако сте по-малък сиблинг, ме разбирате; ако не сте, никога няма да го схванете в цялост. и не, it’s not about състезателния дух. за По-Големия става въпрос. ениуей). Пък и добрата лакирано-кафява “Ласточка” стоеше в спалнята, непогаленa, непросвирена от години, освен редките моменти, в които сестра ми сядаше и свиреше неща, които ръцете й сами помнеха. Беше свирила само две години, но като силно музикален човек, на края на втората вече подхващаше школите за 4-та година. После се отказа, но любовта си остана.

има още»

Всеки път,
когато решаваш,
избираш.

Когато излизаш –
пътя, по който вървиш,
го избираш.

Когато купуваш –
вещта, за която платиш,
я избираш.

Когато се влюбиш –
човека, когото обикнеш,
избираш.

Когато се бориш –
каузата, която подкрепяш,
избираш.

Всеки път,
когато решаваш,
избираш.

А всеки избор
е решителен белег
на желание,
разбиране
и предпочитание.

Избираш,
защото искаш нещо.
Повече от всичко останало.

Изборът
е винаги
дискриминация.

Всеки път,
когато избираш,
няма равен старт.

Едно е предпочетено,
избрано,
поискано,
обикнато
и почетено.

С избор.

Избор има само,
когато дискриминираш,
за сметка на едно.

И сам решаваш
дали да избереш
дискриминативно
да дишаш свободно,
или политически коректно
да спреш.

26.12.2009 г.

Току-що във филма, който гледах, младеж заяви на девойката си “избирай – “нас” или Х”. И се много озадачих.

Да зарежем моралния контекст, дайте да се съсредоточим на чисто практическата страна на този така популярен търговски похват.

“Нас” очевидно е факт към момента на разговора. Ако избере Х (каквото и да е то), губи “нас”-ът (за чиято съмнителна стойност няма да говорим). Въпросът е, какво печели (т.е. получава), ако се откаже от (т.е. даде) Х? “Нас” не е отговор, защото е вече наличен авоар към момента на пазарлъка. Защото, ако трябва да дадеш нещо, за да запазиш статукво, значи зле си си направил сметките to begin with. По идея би трябвало да се работи за прогрес, не за стагнация (поради липса на икономически познания, с които да измъкна друга дума, но нека не буквоедим). И да, думата е стагнация, а не стабилност, защото стабилността предполага да не печелиш, но и да не губиш; стагнацията е тогава, когато жертваш ресурси, за да запазиш статукво. Тичаш, за да останеш на същото място.

Логичният въпрос, в отговор на горната дилема, би трябвало да е “И какво ще получа, ако дам X?”

И ако човекът, който поначало те е тласнал в тоя съвсем феодален пазарлък внезапно – и възмутено – почне да апелира към не друго, а морално-релативистичната стойност на статуквото “нас” като авоар, отговорът е повече от ясен от самосебе си.

Длъжна съм да призная, че никога не ми се е случвала подобна дилема, вероятно защото много се старая около мен няма подобен род хора, или пък защото давам достатъчно ясен сигнал, че човекът, който реши да ме изнудва със себе си по подобен недостоен начин, ще излети от живота ми със свръхзвукова скорост преди още да е довършил шантажната си пледоария. Но съм видяла много и различни такива изнудвания на хора около мен. И нито едно, което да е завършило добре.

Причината, освен в базисната недостойност на акта е, че сметката не излиза. А ако си поставил нещата на икономическа постеля, следва да можеш да засрещнеш преговорите, както подобава – Божието – Богу, Кесаревото – Кесарю. Ако си прилъгал някой да отстъпи, подплати пировата си победа с нещо, което да е цената на жертвата. Защото запазването на статуквото не е и никога няма да е достатъчна цена. Не и в дългосрочен план.

Има една много подходяща фраза: short term paradise – long term hell.

И още – в търговия се встъпва, ако имаш самочувствие да поискаш цената за стоката, която ти се дава, или която даваш. Ако нямаш, няма полза после да се жалиш колко несправедливо са те одръстили. Човек, който е страна в сделката, защитава своите интереси. Ако позволиш връзката ти да се превърне в това, не очаквай милост, а влез в тона. Търговията не е поле за мекушави, нито за романтици. Но е лобно място за наивници. Ако нямаш топки (или желание) за бизнес, имай акъл да се откажеш от сделката.

Или от бизнес-партньора.

… и понякога не дават шанс на съдържанието след това. Не съвсем неоснователно.

За да смекча на който се навърта наоколо удара от изненада, че изобщо има раздвижване, ми се иска да ви разсмея. С нещо, което кара мен всеки път да вия като хиена, независимо колко пъти го преглеждам.

Ladies and gentlemen, may I present to your attention… най-ужасните обложки на всички времена!

Да, знам. И аз съм гледала десетки такива, но тук мой много любим сайт прави пет-трик (това е хeт-трик+2), защото покрива безумието в няколко показателя. При това за мен ценното не са само обложките, а особено много коментарите към тях (друг фаворит, който е извън основното броене, защото не произхожда от въпросния сайт, но също обичам откъм коментари, е Топ 100 на най-ужасните, check it out. А ако пак не ви стига – знам, знам, като природна стигия е – ужасно и опустошително, но не можеш да спреш да гледаш! – вижте и тук още повече). FTW!

1. Най-ужасните обложки: хеви метъл
2. Най-ужасните обложки: хип-хоп
3. Най-ужасните обложки: илюстрирани
4. Най-ужасните обложки: голота
5. Най-ужасните обложки: plain wrong

Някои се припокриват, но въпреки това си струват времето, според мен.

P.S. Само да добавя: да, обложките ме накараха да потърся – и намеря – някои от посочените (сред непознатите за мен) изпълнители и/или албуми. Не, от милост ще спестя линковете към това. Там вече не е само смешно, там боли.

Поласакана съм, че само няколко седмици след предложението ми, най-сетне то е прието.

За линкофобите:

Най-късно до 1 януари 2010 г. трябва да бъде въведена автоматизирана система, при която гласуването да става чрез биометрични данни на всеки депутат или задействането на системата да става чрез биометрични данни. Това решиха депутатите, които приеха текстове от правилника на 41-ото Народно събрание. Нововъведението ще ограничи гласуването с чужди карти – практиката, с която няколко парламента поред не успяха да се справят.

Пултовете за гласуване на депутатските банки трябва да бъдат снабдени с още един сектор, който ще се задейства от пръста на народните представители, обясни в пленарната зала бившият председател на парламента Георги Пирински (БСП). Идеята за гласуване с биометрични данни дойде от “Синята коалиция” като мярка срещу гласуването с чужди карти, а беше подкрепена от ГЕРБ и БСП. В пленарната зала 178 депутати подкрепиха текста, 12 бяха против, а един се въздържа.

Няма да коментирам откъде у столетницата такава решителна подкрепа, след като най-шесторъките Шиви баш оттам пантомимеха, само ще си кажа “Ха дано”.

Надявам се обаче пророческата ми съдба да свърши с това, че повечето пророци, за които пише в дебелите книги, не свършват никак, ама никак добре.

… си остава влечуго, дори на най-високото да го сложи народът. Бравос, девианте! Като доктор сигурно можеш да ми кажеш каква степен на инфантилност и умствен дефицит е да кажеш по националната телевизия, почти тропайки с крак като малоумен 3 годишен, че независимо от приет закон, ти ще си правиш каквото си искаш пък. И защо не? В нормална държава това ще ти струва мястото. Тук само те подбъзикват по телевизията.

Уважаеми срамоти и плужеци, на които плащам заплати с данъците си! Имам един въпрос. Той съвсем не касае изборите, които минаха/предстоят. Той касае нещо, което беше, е и явно ще пребъде като проблем пред вас, “избраниците” ни – фалшивите вотове.

Това, че нямате капка достойнство и гласувате с чужди карти, ясно. Не, че някой е очаквал да сте пример за достойнство, чест, доблест и прочее архаични, отдавна рудиментирали (като мозъците ви) стойности, по-мъртви от арамейския, латинския и старогръцкия, взети заедно.

Но въпрос към всички ония клетници, заедно с Огито, който май последен се кле в майце си, че ще се оттегли, ако не се пребори с проблема (и не го направи! ай, какъв сюрприз!). Защо не се направи най-логичното нещо на света: да се гласува с пръстов отпечатък. Touch screen-че, притискаш палче и готово, гласувал си. Ха да видим тогава дали някой от тия ученици на Худини с бързите пръсти ще може да направи друго, освен да ги завре отново на топло, където и без това им седят 99% от времето.

Никой не може да ме убеди, че ще е по-скъпо, или че не е възможно. И е абсолютно нефалшифицируемо. Но и никога няма да се приеме, защото ще означава край на мискинлъците им. А гарван гарвану око не вади, та камо ли своето си.

Въпросът е и друг – и към опозицията (който и цвят да я язди този сезон), и всички полит-активисти – защо това не се предложи, защо не се радуха здраво около тази система, за да бъдат принудени тези… нека насиля дефиницията – хора, да приемат това? Какъв смисъл има от това да лобираме за нещо, да агитираме и да се борим, като после 5 човека, явно обучавали се от малолетните циганки по Женския пазар, ще се развихрят и ще направят от себе си кворум с 240 души, гласувайки, както партийният бащица е отредил? Защо да си даваме зор, ако после всичко с един удар може да се фалшифицира и обезсмисли?

Първият парламент, в който ще повярвам, който няма да презирам до дъното на душата си, независимо от цвета му, който ще уважавам, независимо дали съм съгласна с решенията му, ще е този, в който се гласува честно.

Ако аз отсъствам три дни поред от работа, без да представя валиден документ, ще ме изхвърлят. Защо този закон не важи за парламентараната мърша? Как така някои сме по-тъмнозелени? Ако имаш по-важно място, на което да си, отколкото в залата, където се приемат и коментират закони, където съм те сложила и ти плащам за това, изобщо недей и се връща. Остани си на по-важното. Но не може и това в онова, и душата в рая.

Докато не бъде приета тази или друга (каква?) система, която да ми гарантира, че всичките хрантутници, които получават месечно колкото родителите ми, взети заедно, сигурно взимат за година, са си на местата – там, където моят или народният глас ги е сложил, за което им се плаща, за което са длъжни - няма да повярвам истински и със сърце на никого. Нито на тези вътре, нито на тези, дето напират да влязат.

След като ни направи за посмешище на Евровизия, човек би си помислил, че Краси Аврамов би се усетил, би преглътнал края на 15 си минути слава (толкова кратко, а толкова резилно! това си Е успех, айде смири се, Божко, молим те!) и би оставил времето да погребе своите мъртъвци (сред които и голяма доза от достойнството на всички, чули Онова Нещо, което, обратно на името си, не беше илюзия, а горчива реалност).

Но не! Той не умира! И макар да го жалеят Земя и Небо – а и всички от гилдията на психолозите, Човекът-Кряс ще ни сюрпризира с нов, още по-величествен проект, който да го обезсмърти. Знам, всички сте си мислили, като мен, че електронните медии, дигиталните записи – халал да са му, един глобален вирус и всичко ще изчезне като сън, а ние ще сме реабилитирани и ще отричаме, че това някога се е случвало. Да, ама не!

Краско ще издаде книга, момчета и момичета. Ще описва преживелиците му до Москва и обратно и ще излезе към октомври. Уточнявам, за да знаете кога да заребрите палатков лагер край любимия си книгопродавец на “Славейков”. Подробности предстои да бъдат съобщени, но аз вече имам идея как трябва да изглежда и какъв да е форматът на това издание. Краси, предоставям ти я public domain!

Заглавието ще е и заглавието на поста. Нека се види, че не си quitter, ако някой още е таял надежди. След като ще съдържа подробно цялата история, нека всичките й 4 страници, които ще я поберат, са обрамчени с твърда корица – къде, за да се брани читателят от ордите фенове, които ще искат да докопат тая Магна Харта; къде, за да си нанесе смертелен удар, след като я прочете. Това е неминуемата реакция на всичкото несправедливост, изляло се връз ненадминатия надаренец и всеки със съвест ще избере смъртта пред чувството за вина, че не е бил там, за да го брани с гола влакнеста гръд от нападките на низките души с претенции за музикални естети.

Страниците нека са термоактивни – щом притиснеш пламнало от срам чело о тях, да се появяват буквите. Инак да са само бели, като душата на твореца! И лукзозно издание – с дартс в него нека има. От него песента да звучи, но ако потребителят не улучи центъра – ще чува live ония същи сярнокисели слова на критиците, които тровеха и душата на Аврама – “Ти си срам и позор, бе!”, “Не ставаш! Спри”, “Една поне вярно да беше улучил” и т.н. Ако обаче уцели 10-ката със стреличката, крясъкът от песента ще прозвучи една идея по-истински и искрен.

След три поредни десетки, вместо мишената ще се появи ликът на Певеца, плачущ с ноти, вместо сълзи и обърнат ключ Фа, вместо уста, а дартсът ще се разпадне от самосебе си на прах, очертавайки на пода думите “Тури му пепел”.

[копирано от Пейо]

Tor е софтуер, който е създаден с цел да ви помогне да бъдете анонимен онлайн и да защитите своята лична неприкосновеност докато ползвате интернет. Публикуваната по-долу статия ще ви даде най-обща идея как работи Tor и за какво може да го използвате. Следва втора част, която ще съдържа конкретни инструкции за инсталиране и настройка. Моля, запознайте се и с правата, които имате да ползвате и разпространявате текста.

Съдържание

• Въведение
• Защо имаме нужда от Tor?
• Решението
• Скрити услуги
• Запазване на анонимност
• Бъдещето на Tor
• Права за ползване и разпространение

Въведение
Tor е мрежа от виртуални тунели, която позволява на отделни лица или групи от хора да подобрят сигурността и защитят анонимността си в Интернет. Също така Tor позволява софтуерни разработчици да създават нови комуникационни инструменти с вградени функции за защита на лична информация. Tor стои в основата на широк кръг от приложения, позволяващи на организации и отделни лица да споделят информация в интернет, без да излагат на риск личните си данни.

Хората използват Tor, за да посещават анонимно уебсайтове, да защитят себе си и членовете на семействата си от проследяване, или за свързване с новинарски сайтове, услуги за общуване в реално време, или в случаите, когато гореизброените бъдат блокирани от интернет доставчици. Скритите услуги в Tor дават възможност на потребителите да публикуват сайтове и да използват други уеб услуги, без да е необходимо да разкриват местоположението на сайта. Хората използват Tor също и за общуване на лични или чувствителни теми: чат стаи и уеб форуми за жертви на побой и изнасилване или хора с определени заболявания.

Журналистите използват Tor, за да общуват по-безопасно с опасни и подозрителни лица или дисиденти. Неправителствените организации (НПО) използват Tor, за да позволят на своите служители да се свързват с уебсайта на организацията докато са в чужди страни, без да обявяват на всеослушание къде и за кого работят.

Групи като Индимедия препоръчват Tor като предпазно средство за осигуряване сигурността на личната информация онлайн на своите членове. Активистки групи като Фондация “Електронна граница” (EFF) препоръчват Tor като механизъм за защита на гражданските свободи онлайн. Корпорациите използват Tor като безопасен начин да провеждат анализи на конкуренцията, както и да защитават поверителни съобщения от подслушване. Използват го също и като заместител на традиционните VPN мрежи, които разкриват колко време е продължила дадена комуникация и кога е била осъществена. Къде се намират служителите, работещи до късно? Къде се намират служителите, посещаващи сайтове за търсене на работа? Кои отдели за проучвания общуват с адвокатите на компанията, движещи патентите?

има още»