След като ни направи за посмешище на Евровизия, човек би си помислил, че Краси Аврамов би се усетил, би преглътнал края на 15 си минути слава (толкова кратко, а толкова резилно! това си Е успех, айде смири се, Божко, молим те!) и би оставил времето да погребе своите мъртъвци (сред които и голяма доза от достойнството на всички, чули Онова Нещо, което, обратно на името си, не беше илюзия, а горчива реалност).

Но не! Той не умира! И макар да го жалеят Земя и Небо - а и всички от гилдията на психолозите, Човекът-Кряс ще ни сюрпризира с нов, още по-величествен проект, който да го обезсмърти. Знам, всички сте си мислили, като мен, че електронните медии, дигиталните записи - халал да са му, един глобален вирус и всичко ще изчезне като сън, а ние ще сме реабилитирани и ще отричаме, че това някога се е случвало. Да, ама не!

Краско ще издаде книга, момчета и момичета. Ще описва преживелиците му до Москва и обратно и ще излезе към октомври. Уточнявам, за да знаете кога да заребрите палатков лагер край любимия си книгопродавец на “Славейков”. Подробности предстои да бъдат съобщени, но аз вече имам идея как трябва да изглежда и какъв да е форматът на това издание. Краси, предоставям ти я public domain!

Заглавието ще е и заглавието на поста. Нека се види, че не си quitter, ако някой още е таял надежди. След като ще съдържа подробно цялата история, нека всичките й 4 страници, които ще я поберат, са обрамчени с твърда корица - къде, за да се брани читателят от ордите фенове, които ще искат да докопат тая Магна Харта; къде, за да си нанесе смертелен удар, след като я прочете. Това е неминуемата реакция на всичкото несправедливост, изляло се връз ненадминатия надаренец и всеки със съвест ще избере смъртта пред чувството за вина, че не е бил там, за да го брани с гола влакнеста гръд от нападките на низките души с претенции за музикални естети.

Страниците нека са термоактивни - щом притиснеш пламнало от срам чело о тях, да се появяват буквите. Инак да са само бели, като душата на твореца! И лукзозно издание - с дартс в него нека има. От него песента да звучи, но ако потребителят не улучи центъра - ще чува live ония същи сярнокисели слова на критиците, които тровеха и душата на Аврама - “Ти си срам и позор, бе!”, “Не ставаш! Спри”, “Една поне вярно да беше улучил” и т.н. Ако обаче уцели 10-ката със стреличката, крясъкът от песента ще прозвучи една идея по-истински и искрен.

След три поредни десетки, вместо мишената ще се появи ликът на Певеца, плачущ с ноти, вместо сълзи и обърнат ключ Фа, вместо уста, а дартсът ще се разпадне от самосебе си на прах, очертавайки на пода думите “Тури му пепел”.

[копирано от Пейо]

Tor е софтуер, който е създаден с цел да ви помогне да бъдете анонимен онлайн и да защитите своята лична неприкосновеност докато ползвате интернет. Публикуваната по-долу статия ще ви даде най-обща идея как работи Tor и за какво може да го използвате. Следва втора част, която ще съдържа конкретни инструкции за инсталиране и настройка. Моля, запознайте се и с правата, които имате да ползвате и разпространявате текста.

Съдържание

• Въведение
• Защо имаме нужда от Tor?
• Решението
• Скрити услуги
• Запазване на анонимност
• Бъдещето на Tor
• Права за ползване и разпространение

Въведение
Tor е мрежа от виртуални тунели, която позволява на отделни лица или групи от хора да подобрят сигурността и защитят анонимността си в Интернет. Също така Tor позволява софтуерни разработчици да създават нови комуникационни инструменти с вградени функции за защита на лична информация. Tor стои в основата на широк кръг от приложения, позволяващи на организации и отделни лица да споделят информация в интернет, без да излагат на риск личните си данни.

Хората използват Tor, за да посещават анонимно уебсайтове, да защитят себе си и членовете на семействата си от проследяване, или за свързване с новинарски сайтове, услуги за общуване в реално време, или в случаите, когато гореизброените бъдат блокирани от интернет доставчици. Скритите услуги в Tor дават възможност на потребителите да публикуват сайтове и да използват други уеб услуги, без да е необходимо да разкриват местоположението на сайта. Хората използват Tor също и за общуване на лични или чувствителни теми: чат стаи и уеб форуми за жертви на побой и изнасилване или хора с определени заболявания.

Журналистите използват Tor, за да общуват по-безопасно с опасни и подозрителни лица или дисиденти. Неправителствените организации (НПО) използват Tor, за да позволят на своите служители да се свързват с уебсайта на организацията докато са в чужди страни, без да обявяват на всеослушание къде и за кого работят.

Групи като Индимедия препоръчват Tor като предпазно средство за осигуряване сигурността на личната информация онлайн на своите членове. Активистки групи като Фондация “Електронна граница” (EFF) препоръчват Tor като механизъм за защита на гражданските свободи онлайн. Корпорациите използват Tor като безопасен начин да провеждат анализи на конкуренцията, както и да защитават поверителни съобщения от подслушване. Използват го също и като заместител на традиционните VPN мрежи, които разкриват колко време е продължила дадена комуникация и кога е била осъществена. Къде се намират служителите, работещи до късно? Къде се намират служителите, посещаващи сайтове за търсене на работа? Кои отдели за проучвания общуват с адвокатите на компанията, движещи патентите?

има още»

Мракът дойде

По празниците хората най-често започват да си припомнят всякакви чудеса и приказки. Не съм убедена, че всичките еднакво ми харесват, защото колко ефектно е нещо не иде да покаже обезателно ефективност, но всекиму своето.

И понеже празниците още не са свършили, ето две приказки и от мен. И едно пожелание за не задължително чудотворни или приказани, но пък истински неща, които да ни донесе Новата Година.

има още»

Моят е тук: Star FM’s Stairway to ROCK Heaven. WE ROCK!!!

Весели празници, ако не успея да допиша двете приказки, които започнах току що, с идеята за последен пост в блога за 2008. И много поводи за усмивки!

И тази година ще има OpenFest!

Този път, по-технически от всякога, но пък насочен към проблеми, за които отдавна не стига само да се говори и да се прави нищо (но пък последователно!). Време е да се пита, разбере, знае и мисли как да се действа.

Първият уикенд на ноември може да ви срещне с готини хора, интересни теми и много енергия. Не винаги и не всичко, за което са говорили през годините съм разбирала, бидейки ламето, което съм, но никога никой не ми е отказал да ми обясни което и колкото пъти попитам, нито ми е било скучно. Дори когато на няколко абзаца разбирам по някое изречение. Честно.

За мен това стига и този уикенд ще съм във Военния Клуб. Ще се радвам да се видим там.

Ако някой се е чудил защо не пиша, или вече го правя толкова рядко, че е статистически незначително, днес видях най-добре формулиран отговора. При това не от мен, а от друга жена.

В новия брой на сп. “Тема” Веселина Седларска е написала чудесна статия, цитирала е смазващи откъси и е поставила всичко така добре в думи, че аз нямам какво да добавя. Да я препиша не може, да я преразкажа няма смисъл.

Смисъл има само да видя намирам ли път напред в тази му форма на писане, или не.

Ще отнеме време, така че трийте спокойно RSS-те с блога ми. Restart/repair-ът не е никога интересен.

КОГА, КАКВО, КЪДЕ?

Казват, че пилците се броят на есен. Сигурно е така. Зависи, все пак, каква птица си. Има една, която я гледат, хранят, държат в клетка, после и извиват врата, още жива я слагат на дръвника, и й отсичат главата. Тя започва да се мята с все сили, пръскайки кръв и ярост навсякъде, но всуе - вече е обезглавена.

Има птици, които не могат да живеят в клетка и веднъж сложени там, залиняват и загиват. Това си остава едничкият им протест.

А има и такива, които дори вкарани в клетка, не се дават и се борят до кръв. Дори с окастрени криле, помнят, не се дават, нахвърлят се на всеки от насилниците, който се доближи до затвора им и търпеливо чакат, докато поникнат отновo перата им, докато само за секунда отслабне вниманието на самодоволните тлъстаци, които са ги затворили. И атакуват. Кълват и късат. Вадят очи и прекъсват артерии.

Обичам да повтарям, че човек заслужава толкова свобода и права, за колкото е готов да се бори. Хубаво ще е да го направим, докато ни коват решетките, вместо после да трябва да чакаме удобен момент, за да кълвем когото и където сварим.

Есен е. Да се разпределим по видове и да се преброим, в такъв случай.

Тези дни, покрай очертаващият се като безконечен ремонт, чистих и ми наизникваха най-неочаквани Находки, както би ги определила Пипи. Една от тези Находки е древен (от 1985 г.) Сборник с маршови, възрожденски, революционни, масови, стари градски и туристически песни.

Имам ясен спомен, че знаех повечето от тях като по-малка, защото освен с надрецитиране, за което съм споменавала, у нас сме си организирали и надпявания - няма начин с баща, който свири на акордеон (и пееше, преди да си съсипе гласа с тия цигари), и две щерки-хористки, че и свирещи на пиано. Още повече, че всяко лято, когато отивах на планинското си село, прекарвах нечовешки много време у брата на баба ми. Дядо Стоян, лека му пръст, беше невероятно благ старец, моят абсолютен фаворит в родата. Ще да е било взаимно, защото от всички налични внуци аз бях неговата любимка. Дали натежаваше това, че не хленчех и не капризничех, дали това, че се радвах много да му помагам, в каквото прави (най-обичах да оправяме сеното), но почти живеех у тях. Той постави традиция всеки път, преди обяд, да ме кара да изпея нещо на масата. Всъщност, той обичаше да му пея винаги, когато можеше - когато работехме в градината, когато сваляхме сеното от тавана на плевнята, когато почивахме на сянка пред къщата им. Всичко това налагаше да обогатявам, с каквото мога, репертоара си. Народните песни са доволно трудни, когато ги учиш сам и по слух, затова се обърнах към по-конфекционната музика, каквато имаше именно в този - и подобни нему - сборник.

От всички тях обаче ми е останала една от най-любимите ми руски песни, която и до днес помня наизуст, пея си с кеф и дори, както рабрах преди години, споделям увлечението си по нея с Юрий Гагарин. Била му е любимата песен. Разбирам го.

Ето и нея, защото си струва. Аудио има налично от Марк Бернес, Иосиф Кобзон, Георг Отс и някакъв озадачаващ модерен аранжимент на Борис Моисеев, но нито едното не ми харесва. Е, за който идея няма как звучи песента, вероятно е някава опция, но като цяло може би е най-добре човек да се концентрира върху думите.

Я люблю тебя, Жизнь

Я люблю тебя, Жизнь,
Что само по себе и не ново,
Я люблю тебя, Жизнь,
Я люблю тебя снова и снова.

Вот уж окна зажглись,
Я шагаю с работы устало,
Я люблю тебя, Жизнь,
И хочу, чтобы лучше ты стала.

Мне немало дано -
Ширь земли и равнина морская,
Мне известна давно
Бескорыстная дружба мужская.

В звоне каждого дня,
Как я счастлив, что нет мне покоя!
Есть любовь у меня,
Жизнь, ты знаешь, что это такое.

Как поют соловьи,
Полумрак, поцелуй на рассвете.
И вершина любви -
Это чудо великое - дети!

Вновь мы с ними пройдем,
Детство, юность, вокзалы, причалы.
Будут внуки потом,
Всё опять повторится сначала.

Ах, как годы летят,
Мы грустим, седину замечая,
Жизнь, ты помнишь солдат,
Что погибли, тебя защищая?

Так ликуй и вершись
В трубных звуках весеннего гимна!
Я люблю тебя, Жизнь,
И надеюсь, что это взаимно!

Текст: К. Ваншенкин
Музика: Э. Колмановский