“60 плазми” спам – как да го откажем (МТел)

Не знам дали си спомняте/дали сте засекли случая със Събина и нейните тегоби с непоисканите плазмени изкушения. Е, днес MTel ме улучиха на слабо време. Пристигна прелъстителният смс, който ме подканваше да се обзаведа с киноекрана срещу демонстрацията на минимални знания и максимална глупост наивност.

Ядосах се и понеже си спомних за Събина и многото й също тормозени от спама събратя и сестри по съдба, ми прекипя, кумулативно едно такова. Вдигам слушалката, набирам *88 и се заговарям с младежа:
- Току-що получих смс от номер 1880 за някаква игра. Не съм се записвала за нищо подобно, нито съм давала съгласието си за това, бихте ли ми казали за какво става дума? – правя се на ударена аз.
- Да, разбира се – бодро отговаря той. – Това е промоцията “60 плазми за 60…”
- Но аз не съм давала съгласието си за подобна игра. – прекъсвам го аз. – Как номерът ми е станал тяхно достояние?
- Ами… – леко повяхва служебната бодрост на младежа, – в договора, който сте подписали, има клауза, с която се съгласявате да предоставяме номера ви на трети лица. В случая фирмата-организатор се явява трето лице.

Сега, това се случи да е телефон от корпоративна група и няма как да имам договора, за да проверя тъврденеито му, но ще го направя още утре. Другият ми номер е толкова стар (най-малко 8 години), че изаобщо не мога да открия моето копие. Все пак, за всеки случай, решавам да блъфирам.

- Това е корпоративен телефон. Договорът е бил подписан преди доста години, тогава нямаше такива игри, така че подобна клауза не е имало.
- Имаше, – настоява младежът.
- Но вие осъзнавате ли, че компрометирате защитата на личните ми данни? Не можете да изпращате подобни съобщения на непълнолетни лица, което значи, че за моя номер се знае, че е най-малкото на пълнолетно лице.

Идея нямам имат ли или нямат право за непълнолетните, но той явно има по-малко идея и от мен, защото леко се обърква.

- Има ли как да се откажа от тази услуга и да спра да получавам тези съобщения? – решавам да приключим цирка.
- Да! – облекчението, че ще се отърве от мен, е осезаемо почти физически. – Изпратете смс, който ви е безплатен, на номер 17867, с текст STOP 1880. Смс-ът е безплатен, – отново бързо добавя младежът, явно опасявайки се, ако не съм го чула първия път, да не го емна – как ли пък не да плащам, за да се откажа от спам, който никога не съм искала.

Благодарих учтиво и светкавично пратих съобщението. Секунда по-късно получавам: “17867 – Vashiyat otkaz ot poluchavane na reklamni saobshteniya za uslugata e priet”. Дано не получа повече смс-и от оня номер, а при следваща атака ще си знам – направо се обаждам, за да питам същият ли е номерът за отказване.

Все си мисля обаче, че трябва да има начин това да не се случва изобщо. Потребителят е в пат – ако откаже да подпише с наличието на такава клауза, ще трябва да се откаже и от самия договор, пък и я има при всички оператори. И точно тук е разковничето – защо изобщо я има? Би трябвало да е optional, или да е допълнителен анекс към договора. Уродливите промоции за идиоти, организирани от третите лица, на които сте ме изтъргували, уважаеми Мтел, не влизат в услугата, за която се договаряме и за която ви плащам, а са само ненужен цирей към нея. Ерго, не виждам защо трябва да присъстват мерзките ви, обезпечаващи я клаузи в основното тяло на договора ми. Благодаря.

ETA: Ето как можело да бъде и много по-лошо (но от Глобул не очаквам нищо добро така или иначе; никой не би трябвало да), а ето как се прави по добрия начин (колкото и да е странно добрата практика да дойде точно от екс-БТК-вива-каквото-е-сега).

Хлебарки

Няма такава пророчица, като родния производител. Тя улава дори и такива сигнали, каквито никога не са излъчвани, но старателно пренебрегва очевидните за всички.

Като с горивото – ей, ти казвам, когато цената пада на световните пазари, когато дори ЛукОйл обявява понижение с някоя-друга десета от процента, родния таксиджия/маршруткаджия/че даже и градски транспорт на мига вдига тарифата – или, ако е с вече регламентирана такава, надава вой за актуализацията й – нагоре. И нищо, и никой не е в състояние да го убеди, че намаление на световните пазари няма как убедително да се трансферира като повишение на услугата им тук.

Та и хлебарките… така де, хлебоиндустрията сега така. Десет пъти се каза, че пшеница има. Че има толкова брашно, че хлебарите работят все още с миналогодишно такова. Че няма да се налага да се сложим на хлебна диета. Куп народ обаче, по установена от десетилетия инерция, жадно следеше какво се случва в братския руски народ и съобщенията за техните проблеми мигом се приемаха априори за наши. И хлебарките заплашиха, че ще вдигнат цените на хляба и брашното, че го и направиха – независимо, че се каза, че няма причина. Че паниката е симулирана. Че повишените цени са спекула.

Само искам да напомня на хлебарките, че навремето пак се опитаха да ни нудят и да ни притискат в стената. И тогава Костов беше, който им каза: “Цената на брашното и хляба във Франция е еди-каква си. Ако внесем от там хлабът ще излезе хикс % по-евтин от тук. Как става това? И щом е така, ако не свалите спекулативно надутите цени до нормалните им нива, ще внесем брашно от там и ще правим хляб с него. Вие си решавате.” И изведнъж те клекнаха, па се усетиха, че така не става. И отстъпиха.

Хайде стига вече плюли там, от където после ще пиете. Защото домашните фурни са по стотина лева и безкрайните ви капризи лесно могат да накарат повече хора да си купят и да си ги ползват. Като мен.

Баба

По интересно съвпадение, в ранните часове на иначе обичайно късметлийския за мен петък 13-ти, сънувах много гаден сън. Поуката от него обаче ми е много показателна и ценна, та рекох да отбруля с решителна ръка насъбралата се паяжина тук и да разкажа за един човек, който много повече от обичам.

Баба.

има още »

За ползата от консултантите

Всички знаем колко модерно е да се наемат консултанти, с повод и без повод. И кой от нас не се е дивил, е един или друг смисъл, на предложенията и решенията им. Затова реших да споделя една поучителна история в този смисъл.

Миналата седмица с няколко приятели решихме да отидем в един нов ресторант, “При Стив” и забелязах, че сервитьорът ни носеше лъжица в джоба на ризата си. Учудих се, още повече, че видях, как всички останали сервитьори също носят по една в джобовете си. Ето защо, когато сервитьорът ни се върна до нашата маса, не се сдържах и го попитах: “За какво са ви тези лъжици?”

“Ами”, започна той, “собственикът на ресторанта нае много престижна консултантска фирма, която да оптимизира генерално трудовия ни процес. След няколко месеца анализи те стигнаха до извода, че лъжицата е предметът, който хората най-често изпускат. Честотата й на изпускане е средно 3 лъжици от маса на час. Ако сме по-добре подготвени, можем да намалим в пъти разходките до кухнята, спестявайки по този начин 15 човекочаса на смяна.”

С моя късмет, малко по-късно изпуснах лъжицата си и сервитьорът ни я замени с тази от джоба си. “Следващия път, в който отивам към кухнята, ще взема нова, вместо да тичам до там сега”, обясни той.

Бях впечатлена.

Малко по-късно забелязах, че от колана на панталона му излиза някакъв конец. Като се огледах, видях, че и останалите сервитьори имат такива конци. Затова отново придърпах сервитьора и го попитах: “Извинявайте, ще ми кажете ли за какво са тези конци?”

“Да, разбира се”, каза бодро той, а после снижи поверително глас. “Не всички са толкова наблюдателни, като вас. Същата тази консултантска фирма, за която ви споменах преди малко, забелязаха, че губим много време в тоалетната. Така се реши да вържем този конец за върха на… сещате се кое… и когато ни се ходи до тоалетна, трябва само да го изтеглим с конеца, без да пипаме, за да не трябва после да си мием ръцете. Така времето ни в тоалетната се съкрати с 76.39%.”

Кимнах, но в следващия момент се сетих нещо и попитах тихо, “Чакайте, а след като го извадите с конеца, как го вкарвате обратно?”

“Ами”, прошепна ми той, “не знам какво правят другите, но лично аз използвам лъжицата”.

Новите дрехи на блога

Преди малко повече от месец, блогът беше рожденик – кротко и безшумно стана на 5 годинки. По този повод бях замислила серия от постове, един вид онлайн версията на неколкодневни тържества, но, разбира се, не стана, както го планирах. Ето защо, чак сега, започвам с главния подарък за самия блог – новата му дрешка. Отдавна му беше времето, но аз като си обикна нещо, не го давам лесно. Все пак, 5 години с (кажи-речи) една и съща тема стигат, така че – та-да!!!

Това, което виждате сега, е плод на неспирните, неколкочасови усилия, търпение и находчивост на Владо, който и на петата година все така бди над него (тези, с които от години се знаем, помнят, че той е кръстникът, дизайн-[ре]мастерът и домакинът на блога от самото му начало).

има още »

The most epic fail of Фотосинтезис / Photosynthesis

Заглавието подсказва, че историята няма да е особено приятна, но нямам намерение да спестявам имена и ситуации заради фалшиво чувство на такт. И защото искам, ако някой, като мен, търси информация откъде да избере да си купи нещо, да попадне на този пост и сам(а) да си реши дали иска да мине през същото, или да си го спести.

Ще е дългичко, но пък изчерпателно. На ползу роду го правя, все пак.

има още »

Ако от глупост дървесата ги болеше, както от икебана…

… досега аз да съм изтребила горите на цяло Борнео. Еднолично.

Ако си нямате работа в този момент, можете да разберете какво преживявам в последните няколко седмици, криейки разбитото си сърце под приветлива и широко усмихната физиономия. Колко са зле нещата иде да покаже и фактът, че говоря тук-таме за себе си в трето лице, а също и със себе си. Тъга във всяко едно отношение!

Следва, прочее, историята на една потурчена мечта, защото понякога дори наличието на убер-добронамерени магици (като Ники+Весе, например) обгрижващи мечтите ми, не може да ми насмогне на глупотевините.

има още »